Jun 24, 2006, 10:29 PM

Запалвам ти с любов свещичка

  Poetry
172 0 30

Усмихнато ме гледаш от стената,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а болката  пронизва ме кат с нож.

Връщам се във миналото дето

чувах твоя топъл глас.

Съдба жестока  те наказа,

но ти лоша думичка не каза .

Стисна зъби,продължи напред

остана си добър и мил човек.

 

И днес от тебе се нуждая,

както преди-на рамото ти да се наридая

в прегръдка нежна да ме призовеш

и майчински съвет да ми дадеш!

 

С любов поднасям аз цветя

на твоята пречистена  душа,

запалвам ти една свещичка

да знаеш  мила, че не си самичка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо съдбата е така жестока
    и удря там където най боли,
    защо смъртта коси цветята,
    а всеки плевел просто си стои.

    Поздрави за невероятния стих!!!
  • Благодаря за топлите думи-Гери,Лори,Мими и Дими и аз ви прегръщам!
  • Благодаря ти,Поли,имах нужда от прегръдка!
  • Така е...
    живота продължава...
    повтарям си го всеки ден...
  • Здравей,Яна!Има дни,когато е непоносима мъката!Благодаря ти!