24.06.2006 г., 22:29

Запалвам ти с любов свещичка

170 0 30

Усмихнато ме гледаш от стената,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а болката  пронизва ме кат с нож.

Връщам се във миналото дето

чувах твоя топъл глас.

Съдба жестока  те наказа,

но ти лоша думичка не каза .

Стисна зъби,продължи напред

остана си добър и мил човек.

 

И днес от тебе се нуждая,

както преди-на рамото ти да се наридая

в прегръдка нежна да ме призовеш

и майчински съвет да ми дадеш!

 

С любов поднасям аз цветя

на твоята пречистена  душа,

запалвам ти една свещичка

да знаеш  мила, че не си самичка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо съдбата е така жестока
    и удря там където най боли,
    защо смъртта коси цветята,
    а всеки плевел просто си стои.

    Поздрави за невероятния стих!!!
  • Благодаря за топлите думи-Гери,Лори,Мими и Дими и аз ви прегръщам!
  • Благодаря ти,Поли,имах нужда от прегръдка!
  • Така е...
    живота продължава...
    повтарям си го всеки ден...
  • Здравей,Яна!Има дни,когато е непоносима мъката!Благодаря ти!