24 jun 2006, 22:29

Запалвам ти с любов свещичка

  Poesía
169 0 30

Усмихнато ме гледаш от стената,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а болката  пронизва ме кат с нож.

Връщам се във миналото дето

чувах твоя топъл глас.

Съдба жестока  те наказа,

но ти лоша думичка не каза .

Стисна зъби,продължи напред

остана си добър и мил човек.

 

И днес от тебе се нуждая,

както преди-на рамото ти да се наридая

в прегръдка нежна да ме призовеш

и майчински съвет да ми дадеш!

 

С любов поднасям аз цветя

на твоята пречистена  душа,

запалвам ти една свещичка

да знаеш  мила, че не си самичка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо съдбата е така жестока
    и удря там където най боли,
    защо смъртта коси цветята,
    а всеки плевел просто си стои.

    Поздрави за невероятния стих!!!
  • Благодаря за топлите думи-Гери,Лори,Мими и Дими и аз ви прегръщам!
  • Благодаря ти,Поли,имах нужда от прегръдка!
  • Така е...
    живота продължава...
    повтарям си го всеки ден...
  • Здравей,Яна!Има дни,когато е непоносима мъката!Благодаря ти!