Зов

Poetry

114 0 8

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции


                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи


                                            Непосилно е вече
                                            да бъда приказен герой

                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам

                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила

                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед

                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...

                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...

                                            Моля те...остани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments