Зов
Бе почти баладична
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече
да бъда приказен герой
Не искам да ме желаеш,
не мога да те искам
остана само бурята
и счупените ми крила
Нека да изтлея сред пепелищата
на последния тъжен следобед
Уморих се да чакам
Забравих да те обичам...
А ти все още
прегръщаш съня ми...
Моля те...остани
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
