Зов
Бе почти баладична
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече
да бъда приказен герой
Не искам да ме желаеш,
не мога да те искам
остана само бурята
и счупените ми крила
Нека да изтлея сред пепелищата
на последния тъжен следобед
Уморих се да чакам
Забравих да те обичам...
А ти все още
прегръщаш съня ми...
Моля те...остани
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донърджак Todos los derechos reservados
