Пътища Мисъл без следа от спомен, дума без възторг в гласа, докосване изгарящо отвътре, човек без сянка в света. Пътища хиляди пред него, отъпкани от объркани души, вик разтърсващ тишината, всяка илюзия руши. Лъжа изречена жестоко, без капка милост,нито жал, остава в съзнанието дълбоко, при душата и ...
Прекрачвам прага на дома си, след дълго време на гурбет. От скитане се уморих ужасно и не намерих там късмет. Продадох лесно любовта си и мечтите си на прах разбих. Аз тръгнах като завоевател, но въобще не победих. Ужасно бе, че пренебрегнах свойта майка и баща. За мен каквото беше, беше, но прошкат ...
Влезе в живота ми...Искам те!
Докосна сърцето ми с любовта си...!
Потъна в косите ми...
Желание за грях видя в очите ми...
Нежно с целувка-стопли ме...! ...
Да открия любовта
За самотен остров в мислите си тръгвам,
заминава да открия любовта,
протягам длан, за да почувствам
топлият полъх на вятъра в ноща. ...
А ти помниш ли онези дни, когато нямаше в сърцето ти омраза? Помниш ли и детските мечти и искрената и невинна вяра? А вярвал ли си, че след време ще бъдеш като тези, които си презирал? Нима не виждаш вече че живееш, без да има за какво да си умирал?
Живея аз във свят един, свят толкова неповторим. Различен той от други светове, ах, как тупти моето сърце. Тупти си то, а ти си все така далече, ела при мен и ми кажи, че няма вече, че няма вече ти от мен да бягаш, че няма ти да ме избягваш, че все до мене ще стоиш. Живея аз във свят един, свят толк ...
Защо напусна красивото гнездо,
ти знаеш, че не можеш още да летиш.
Остави топлото майчино крило
и се спусна в мъглата към нищото.
Ти нямаш още силните крила ...
Аз съм виновна, че те обичам, аз съм грешна, че се продавам на твоите целувки. На изпитания ти ме обричаш, безнадежно аз те обичам. Ти имаш нужда от ласки, ти искаш женска плът, ти търсиш опора, с жена в леглото на воля. Ти ме имаш когато поискаш, аз съм твоя колкото искаш. Осъдена на доживотна прис ...
Докосваш косите ми,посипваш ги с лунен прах. Поглеждаш в очите ми,потъваш в тях. Покриваш извивките ми с горския аромат. Шептиш в ушите ми както лекия сутрешен бриз Понасяш ме във мечтите ми като вятър есенен листопад. Изгаряш сърцето ми –въглен горещ Изгарям на тази клада от страст. Разпадам се цял ...
Сърцето ми е магистрала, а любовта ти е километраж. И ти шофираш смело, без спирачка, не падаш под сто километра в час. Дори не спазваш мойте знаци. Но кой научи те така? Отдавна знам, че с мене си играеш и сигурно харесва ти това. Когато магистралата е празна, това са дълги километри от тъга. Ти зн ...
Понякога трябва да вършите неща, които не харесвате,
които не искате да правите.
Понякога трябва да напускате хора, които обичате.
Понякога трябва да забравите миналото си,
за да може да продължите напред. ...
Аз опитвам да бъда приятна, но вие просто се смеете.
Аз не ви пасвам вече. Какво мога да направя?
Вие не осъзнавате, но то почва да боли.
Когато всичко е просто идеално, то винаги се превръща в мръсотия.
Помогнете ми! Какво правя погрешно? ...
Понякога си струва да видиш,
как се ражда утрото - в Hеделя.
Тогава въздухът е сравнително чист
и градът още спи уморен.
Небето е сиво, а дърветата ...
(апокалиптично) Апокалиптично Отразено настояще. Водата, пълна със заряд от смисли, без бъдеще, но с минало еднопосочно… Умрели лодки плуват - трупове обезчестени, лишени от причастие, подкрепяни повърхностно от смътни клони на дървесни вкаменелости. Измамно нефтено спокойствие, маскиран ураган. Те ...
(вдъхновено от укийое - японска живопис) В очите на художника безвластен, Безцветно сини по рождение Се отразява образът безстрастен На мокри босоноги птици, Объркани сред листена мъгла. Измършавели от любов цикади Прикрили сплетени тела В повехналите клони на дъба Очакват крайната метаморфоза На не ...
Не е това, не си и ти! Нима си оглушал? Убиваш ме от упор! И моля, престани с тез погледи и укор! Кога повярва, че безгрижно ще караме напред като катун чергари? Нима повярва, че ще следвам всеки твой копнеж? Че нямам свои? Кога реши, че ще търпя да гледаш в мен безмълвен като сянка, и ще остана тъй ...
На гарата чакам вече час, и подгизнал вестник преминава, като нечия прекършена мечта- повече и повече -ще потъмнява. От вятъра подхвърлен -вчера той е бил желан, четен със достойнство свит във чантата дори между гланцовите книги - бил поставен да седи. Днес е друга дата вестникът, а тоз подгизнал ст ...
Нежност, ласки, търсещи се длани.
Поглед страстен, жадни устни,
непорочна тръпка, липса на терзания.
Игра на думи, показ на желания.
Миг на колебание, после буйни действия. ...