ПРОСТИТУТКИТЕ

                                               ПРОСТИТУТКИТЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                           на Янко Чавеев

    -    Сигурно не си за пръв път при нас, а ?...Знаеш каква е процедурата, нали?

-   Не съм била задържана до сега

-         Браво на теб! Добро момиче си ти, още като видях го разбрах

-         Как ме нарече?!

-         Как съм те нарекъл?...Какво казах? А, “добро момиче” ти казах, какво толкова?

-         Не искам така...Имам един клиент, той на кучето си вика така...И на мен ми е казвал това...та не ми е приятно!

-        Добре, щом не ти е приятно, няма! Та на въпроса...знаеш каква е процедурата...В момента си привлечена като свидетел, не си задържана.

-         Щом не съм задържана искам да си тръгна.

-         Ще си тръгнеш!...Няма проблеми, само да си поприказваме малко, да си направя аз протокола, после ще те пусна...Нали ти казах, за сега те разпитвам като свидетел...Ще те пусна, не си ми потрябвала и ти тука.

-         Добре.

-         Хубаво...Значи, както си е по закона - имена, ЕГН, местоживеене и т.н.

-         Христина Найденова Найденова

-         Баща ти Найден ли се казва?

-         Нямам баща...На пътя са ме намерили...

-         На пътя ли?

-         Да, на улицата... До кофите са ме хвърлили, току що родено бебе.

-         И какво?

-         Ами нищо...В болницата са ми дали това име - Христина, сиреч от Христос съм дадена...А после са ме записали Найденова. Найдена, сиреч намерена.

-         Знам какво значи найден...Тук, в следствието знаеш ли, че само с намерени души се занимаваме...

-         Занимавате се, вятър!

-         Айде сега да не се разправяме!

-         Знам аз какво правите...Нищо не правите!

-         Давай нататък, нямам време да ти се обяснявам!...ЕГН ми кажи

-         6925126754

-         Ха, виж каква дата си имаш!...Рождена, де! На Коледа са те писали!

-         На Коледа са ме намерили...на боклука. Затова съм и Христина.

-         Добре, Христино, моме Христино!...давай нататък

-         Какво да давам?

-         Адрес, нали ти казах?

-         Водя се, че живея в Плевен...Там живеех под наем в една квартира...

-         По лична карта къде живееш?

-         Там живея.

-         В картата какво пише, бе ?!

-         Това пише ! Плевен, бул “ Независимост” №13

-                           По карта значи...Такива съм и личните карти....А тука къде живееш?

-         По разни...квартири...Тук - там...Сменям си, значи адреса...както дойде.

-         Сменяш го значи...А последен адрес?

-         “Пиротска” 17

-         Там какво има?

-         Нищо няма...Това е квартирата на една приятелка...колежка...Живях малко при нея.

-         Нямаш постоянен адрес, значи...Или по -т очно - “...местоживеенето не може да се установи...”.Това хубаво ! Отиваш си на чл. 202 ал. 1 т. 4 от НПК, знаеш ли?

-         Нищо не знам.

-         Ще ти кажа после...Нищо лошо, само дето ще ти дам един точен адрес за мъничко време - с парно, вода и клозет, без пари!

-         Нали щеше да ме пуснеш?

-         Ще те пусна, ти не се плаши!...Приказвам си, значи...Образование?

-         Основно..Какво образование да имам...?

-        От къде да те знам?...Пиша - “основно” за протокола. До тука добре! Занятие, професия...месторабота ?

-         Нямам.

-         Работила ли си някъде?

-         Да, 6 месеца по “Временната заетост”...Чистачка.

-         А сега?

-         Сега...На “Лъвов мост”, нали знаеш?

-         Знам, нищо не знам!...Пиша те - “безработна”

-         Пиши, че да свършваме...

-        Ще свършим...Ще имаме време и още някой ден да си поприказваме...Значи “безработна”...така ли ?

-         Проститутка съм,  какво да ти кажа?!

-         Каквото ми кажеш, това ще напиша...Протокола си е протокол!...Така-а, и това добре!

-         Може ли да запаля?

-         Не може!...Това да не ти е кафене тука?!

-         Гледам, че пушиш...

-         Ти мен не гледай, няма какво да ме гледаш! Да не ме купуваш сега, а моме Христино?!

-         Може...и да се разбереме нещо...

-         Това хич и не го казвай, че ще ти изменя основанието...

-         Кое да ми измениш?

-         Карай, карай...И си трай, че ще стане по - лошо...Което те питам - само това ще ми казваш! Иначе...ще ме гледаш в очите и ще си траеш!

-         Трая си!

-         А така!...Оня как те наричаше?-Да, “добро момиче”!

-         Нали се разбрахме да не ми викаш така?

-        А, и чувствителна, значи?!...Слушай, моме Христино!...Ще ти викам, както си искам...Имаш право на жалба до прокурора, ако ти изнася!

-         Няма жалби...какви жалби?...Аз такова...като човек...Нали се разпитваме сега, какви жалби?!

-         А така!...Ще бъдеш добро момиче...и ще ме гледаш в очите като следово куче...Знаеш ли какво е “следово куче”?

-         Ами ония...дето душат следите.

-         То-очно така!...Та викам - да ме гледаш в очите като следово куче и да отговаряш ясно и просто...Та за протокола!...Какви са отношенията ви с пострадалата Марина Цветева Коцева?

-         Коя?

-         Оная...другата курва.

-         Мара ли ?

-         Така ли я знаеш?

-         Мара я знам...Колежка е...

-         Така...Записвам....От кога се познавате с Марина Цветева Коцева?...Какви са ви отношенията...въобще разправяй, аз ще записвам

-       Отношения...Няма отношения....Тя работи в “Екстаз” или отпред - на булеварда, всяка вечер се виждаме...И цигари съм и давала, и кафе съм я черпила...

-         Марина проститутка ли е ?

-         На нас проститутки не ни викат...”Курви”, “парцали”, “подметки”...Ние не сме някакви...дето ходят с дълги палта и висят по заведенията...На улицата...за 20 лева на вечер...

-         Ха!... 20 лева?!...А ти знаеш ли, моме Христино, на мен заплатата ми е 20 лева на ден?!...без цигарите и кафетата.

-         Ама ти си...такова...Власт имаш, следовател...

-         Не съм следовател....Дознател ми викат!...И аз за 20-30 лева на ден, със такива като теб се разправям...

-         Ама си учил...И си седиш тука на топло.

-         Казах ти, ще отговаряш, каквото те питам!

-         Добре, млъквам...Да запаля, все пак, а ?!

-         Няма да ми пушиш в кабинета!...Тука, казах ти вече, нито е кръчма, нито бардак!

-         Бардак е то, по - лошо от кръчма!...И вие сте едни проститутки, ама...

-         Млъквай, че ще стана ей сега лош!

-         Млъквам, нали ти го казах.

-         Ще отговаряш, каквото те питам....И значи, с тази Марина се познавате от булеварда...колежки сте, значи ?!

-         Да.

-         И какво стана, я разкажи...Как я докарахте...да се биете по улиците и сеир на хората да правите, а?

-         Излагация, господин следовател!

-         Дознател съм...И какво било, значи?

-         Ами нищо...нямаше клиенти, рано беше още...Пихме кафе...и токова - от приказка на приказка...

-         За какво се разправяхте?

-         За политика, господин...дознател.

-         За политика?

-         Да.

-         Е, че кой се разправя за политика в тия времена вече?

-         Ами...кой? Проститутките, господин следовател!

-         Дознател ти казах!...И какво се разправяхте?

-         Ами...какво?...Загубена работа!

-         Разправяй, разправяй да пиша...

-         Ами какво?...Мара е синя, а аз съм червена...От там!

-         Чакай малко!...Кой какво каза, от къде тръгна конфликта?

-         Няма конфликт, господин дознател...Няма конфликти, ама ние...Простите хора така правят.

-         В смисъл?

-         Няма конфликти...Ние с Мара всяка вечер си мръзнем на улицата...и пияни, и ненормални...и какво ли не вече е тръгнало по сокаците вечер...

-         По кое?

-         По сокаците...В смисъл - по улиците, по нощите, със скитници и откачени е пълно...

-         Е, и какво стана?

-         Ами...Мара ми вика, че сме на този хал, щото комунистите са ограбили всичко...И че са откраднали на народа парите...

-         И ти ?

-         Ами...Викам и значи- “Да ти еба майката, продажна...” Което е верно - верно е !

-         Така-а...И какво стана след това?

-         Ами - тя на мен, аз на нея...Така!

-         Чакай, разкажи ми подробно...Няма да стане така.

-        Викам и - “...Аз по домове съм израснала, ама и там и хляб и топло...и всичко съм имала”...По комунистическо време, де!...А тя се нервира: “...Сега мръзнеш като куче тука, щото твойте - червените, откраднаха на народа парите...”

-         Ха!...Виж ти !...И какво стана после ?

-         Ами...викам и - “На изборите догодина ще ви заврем в кучи гъз!”

-         И?...

-         Ами тя вика:”...Ще ви пратим в Сибир, боклуци с боклуци!...” И аз, от там...Като и боднах една...направо в муцуната, курва с курва!

-         Стоп сега!...Ти искаше ли да я удариш?

-         Да, като ме хванат нервите...такова направо!

-         Чакай малко...Кажи ми, като посегна да я удариш - искаше ли...такова да и строшиш зъбите, или нещо такова?

-         Исках да и прасна една...Здрава тупаница, направо в сурата!

-         Ама...Пак те питам...Като тръгна да я удряш, имаше ли намерение да и строшиш зъбите ?

-         Имах намерение да я очистя направо...

-         Я повтори!...Аз пиша - “Имах намерение да я убия направо...” Така ли ми каза!?

-         Да, да я очистя направо...Щото, на мен, господине....много ми е писнало да бъда подметка, изтривалка на хората...И такива, дето ми разправят това и онова...направо нервите ме хващат да ги понасям!

-         Питам те пак!...Като посегна да я удариш, искаше....не само да и избиеш зъбите, ами...да я очистиш...Сиреч! - да я причиниш смърт с пряк умисъл?!

-        Не знам какво съм искала, нали ти разправях, че ме бяха хванали нервите...

-         Не, това е важно - за протокола!...Кажи ми, и ще те пусна да си отидеш.

-        Такива боклуци, господин следовател...Такива боклуци...ама няма закони!...От там идва всичко! Щото и вие сте проститутки, и в Парламента- и те са едни курви...А трябва някой да каже -“Това е верно, това – не е !”...

-         Кажи ми само едно...Искаше ли да я убиеш, или не ?

-         Не знам какво съм искала...Искам и аз като другите хора...да живея като човек...Какво толкова искам?!

-         И я удари в лицето...С намерението да и причиниш...Поне зъбите да и избиеш?!

-         Да, исках да я пребия...Защото тя е една откачена курва, заблудена, не знам дали ме разбираш?...

-         Не е важно аз какво разбирам...За мен - протокол, обвинителен акт...Това е! Такава ми е работата, моме Христино!

-         Всеки с работата си! Аз на никой нищо не казвам...Ама едно ще ти кажа...И ти си проститутка, и ония отгоре- и те !...Е това е гадното! Щото сме народ от проститутки и курви...не знам дали ме разбираш?!

-         Хубаво!...Много добре!

-         Кое му е хубавото?

-        Ще видиш...Ще ти кажа малко по - късно...Отиваш на кино, моме Христино - и средна телесна повреда, при евентуален умисъл за убийство...

-         Какво убийство?! Не съм казала нещо подобно!

-         Казала, не казала! Имаш право на жалба до прокурора, нали ти казах отначалото още...

-         Не съм извършила убийство!

-         Знам, ама си имала евентуалния умисъл да го извършиш!

-         Не съм казвала това!

-         Виж аз какво ще ти кажа сега...Извън протокола!...С такива като теб, аз си вземам заплатата...Брой обвинителни актове, предадени на прокурора...А и той - същата работа!...Нали и той трябва да го внесе в съда, да отчете приключени дела...Нали ме разбираш?!

-         Нищо не разбирам!

-         Разбираш - не разбираш, това е !

-         Проститутка си ти, господин следовател!

-         Дознател съм, казах!...И това не можа да запомниш!