ПРОСТИТУТКИТЕ
ПРОСТИТУТКИТЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на Янко Чавеев
- Сигурно не си за пръв път при нас, а ?...Знаеш каква е процедурата, нали?
- Не съм била задържана до сега
- Браво на теб! Добро момиче си ти, още като видях го разбрах
- Как ме нарече?!
- Как съм те нарекъл?...Какво казах? А, “добро момиче” ти казах, какво толкова?
- Не искам така...Имам един клиент, той на кучето си вика така...И на мен ми е казвал това...та не ми е приятно!
- Добре, щом не ти е приятно, няма! Та на въпроса...знаеш каква е процедурата...В момента си привлечена като свидетел, не си задържана.
- Щом не съм задържана искам да си тръгна.
- Ще си тръгнеш!...Няма проблеми, само да си поприказваме малко, да си направя аз протокола, после ще те пусна...Нали ти казах, за сега те разпитвам като свидетел...Ще те пусна, не си ми потрябвала и ти тука.
- Добре.
- Хубаво...Значи, както си е по закона - имена, ЕГН, местоживеене и т.н.
- Христина Найденова Найденова
- Баща ти Найден ли се казва?
- Нямам баща...На пътя са ме намерили...
- На пътя ли?
- Да, на улицата... До кофите са ме хвърлили, току що родено бебе.
- И какво?
- Ами нищо...В болницата са ми дали това име - Христина, сиреч от Христос съм дадена...А после са ме записали Найденова. Найдена, сиреч намерена.
- Знам какво значи найден...Тук, в следствието знаеш ли, че само с намерени души се занимаваме...
- Занимавате се, вятър!
- Айде сега да не се разправяме!
- Знам аз какво правите...Нищо не правите!
- Давай нататък, нямам време да ти се обяснявам!...ЕГН ми кажи
- 6925126754
- Ха, виж каква дата си имаш!...Рождена, де! На Коледа са те писали!
- На Коледа са ме намерили...на боклука. Затова съм и Христина.
- Добре, Христино, моме Христино!...давай нататък
- Какво да давам?
- Адрес, нали ти казах?
- Водя се, че живея в Плевен...Там живеех под наем в една квартира...
- По лична карта къде живееш?
- Там живея.
- В картата какво пише, бе ?!
- Това пише ! Плевен, бул “ Независимост” №13
- По карта значи...Такива съм и личните карти....А тука къде живееш?
- По разни...квартири...Тук - там...Сменям си, значи адреса...както дойде.
- Сменяш го значи...А последен адрес?
- “Пиротска” 17
- Там какво има?
- Нищо няма...Това е квартирата на една приятелка...колежка...Живях малко при нея.
- Нямаш постоянен адрес, значи...Или по -т очно - “...местоживеенето не може да се установи...”.Това хубаво ! Отиваш си на чл. 202 ал. 1 т. 4 от НПК, знаеш ли?
- Нищо не знам.
- Ще ти кажа после...Нищо лошо, само дето ще ти дам един точен адрес за мъничко време - с парно, вода и клозет, без пари!
- Нали щеше да ме пуснеш?
- Ще те пусна, ти не се плаши!...Приказвам си, значи...Образование?
- Основно..Какво образование да имам...?
- От къде да те знам?...Пиша - “основно” за протокола. До тука добре! Занятие, професия...месторабота ?
- Нямам.
- Работила ли си някъде?
- Да, 6 месеца по “Временната заетост”...Чистачка.
- А сега?
- Сега...На “Лъвов мост”, нали знаеш?
- Знам, нищо не знам!...Пиша те - “безработна”
- Пиши, че да свършваме...
- Ще свършим...Ще имаме време и още някой ден да си поприказваме...Значи “безработна”...така ли ?
- Проститутка съм, какво да ти кажа?!
- Каквото ми кажеш, това ще напиша...Протокола си е протокол!...Така-а, и това добре!
- Може ли да запаля?
- Не може!...Това да не ти е кафене тука?!
- Гледам, че пушиш...
- Ти мен не гледай, няма какво да ме гледаш! Да не ме купуваш сега, а моме Христино?!
- Може...и да се разбереме нещо...
- Това хич и не го казвай, че ще ти изменя основанието...
- Кое да ми измениш?
- Карай, карай...И си трай, че ще стане по - лошо...Което те питам - само това ще ми казваш! Иначе...ще ме гледаш в очите и ще си траеш!
- Трая си!
- А така!...Оня как те наричаше?-Да, “добро момиче”!
- Нали се разбрахме да не ми викаш така?
- А, и чувствителна, значи?!...Слушай, моме Христино!...Ще ти викам, както си искам...Имаш право на жалба до прокурора, ако ти изнася!
- Няма жалби...какви жалби?...Аз такова...като човек...Нали се разпитваме сега, какви жалби?!
- А така!...Ще бъдеш добро момиче...и ще ме гледаш в очите като следово куче...Знаеш ли какво е “следово куче”?
- Ами ония...дето душат следите.
- То-очно така!...Та викам - да ме гледаш в очите като следово куче и да отговаряш ясно и просто...Та за протокола!...Какви са отношенията ви с пострадалата Марина Цветева Коцева?
- Коя?
- Оная...другата курва.
- Мара ли ?
- Така ли я знаеш?
- Мара я знам...Колежка е...
- Така...Записвам....От кога се познавате с Марина Цветева Коцева?...Какви са ви отношенията...въобще разправяй, аз ще записвам
- Отношения...Няма отношения....Тя работи в “Екстаз” или отпред - на булеварда, всяка вечер се виждаме...И цигари съм и давала, и кафе съм я черпила...
- Марина проститутка ли е ?
- На нас проститутки не ни викат...”Курви”, “парцали”, “подметки”...Ние не сме някакви...дето ходят с дълги палта и висят по заведенията...На улицата...за 20 лева на вечер...
- Ха!... 20 лева?!...А ти знаеш ли, моме Христино, на мен заплатата ми е 20 лева на ден?!...без цигарите и кафетата.
- Ама ти си...такова...Власт имаш, следовател...
- Не съм следовател....Дознател ми викат!...И аз за 20-30 лева на ден, със такива като теб се разправям...
- Ама си учил...И си седиш тука на топло.
- Казах ти, ще отговаряш, каквото те питам!
- Добре, млъквам...Да запаля, все пак, а ?!
- Няма да ми пушиш в кабинета!...Тука, казах ти вече, нито е кръчма, нито бардак!
- Бардак е то, по - лошо от кръчма!...И вие сте едни проститутки, ама...
- Млъквай, че ще стана ей сега лош!
- Млъквам, нали ти го казах.
- Ще отговаряш, каквото те питам....И значи, с тази Марина се познавате от булеварда...колежки сте, значи ?!
- Да.
- И какво стана, я разкажи...Как я докарахте...да се биете по улиците и сеир на хората да правите, а?
- Излагация, господин следовател!
- Дознател съм...И какво било, значи?
- Ами нищо...нямаше клиенти, рано беше още...Пихме кафе...и токова - от приказка на приказка...
- За какво се разправяхте?
- За политика, господин...дознател.
- За политика?
- Да.
- Е, че кой се разправя за политика в тия времена вече?
- Ами...кой? Проститутките, господин следовател!
- Дознател ти казах!...И какво се разправяхте?
- Ами...какво?...Загубена работа!
- Разправяй, разправяй да пиша...
- Ами какво?...Мара е синя, а аз съм червена...От там!
- Чакай малко!...Кой какво каза, от къде тръгна конфликта?
- Няма конфликт, господин дознател...Няма конфликти, ама ние...Простите хора така правят.
- В смисъл?
- Няма конфликти...Ние с Мара всяка вечер си мръзнем на улицата...и пияни, и ненормални...и какво ли не вече е тръгнало по сокаците вечер...
- По кое?
- По сокаците...В смисъл - по улиците, по нощите, със скитници и откачени е пълно...
- Е, и какво стана?
- Ами...Мара ми вика, че сме на този хал, щото комунистите са ограбили всичко...И че са откраднали на народа парите...
- И ти ?
- Ами...Викам и значи- “Да ти еба майката, продажна...” Което е верно - верно е !
- Така-а...И какво стана след това?
- Ами - тя на мен, аз на нея...Така!
- Чакай, разкажи ми подробно...Няма да стане така.
- Викам и - “...Аз по домове съм израснала, ама и там и хляб и топло...и всичко съм имала”...По комунистическо време, де!...А тя се нервира: “...Сега мръзнеш като куче тука, щото твойте - червените, откраднаха на народа парите...”
- Ха!...Виж ти !...И какво стана после ?
- Ами...викам и - “На изборите догодина ще ви заврем в кучи гъз!”
- И?...
- Ами тя вика:”...Ще ви пратим в Сибир, боклуци с боклуци!...” И аз, от там...Като и боднах една...направо в муцуната, курва с курва!
- Стоп сега!...Ти искаше ли да я удариш?
- Да, като ме хванат нервите...такова направо!
- Чакай малко...Кажи ми, като посегна да я удариш - искаше ли...такова да и строшиш зъбите, или нещо такова?
- Исках да и прасна една...Здрава тупаница, направо в сурата!
- Ама...Пак те питам...Като тръгна да я удряш, имаше ли намерение да и строшиш зъбите ?
- Имах намерение да я очистя направо...
- Я повтори!...Аз пиша - “Имах намерение да я убия направо...” Така ли ми каза!?
- Да, да я очистя направо...Щото, на мен, господине....много ми е писнало да бъда подметка, изтривалка на хората...И такива, дето ми разправят това и онова...направо нервите ме хващат да ги понасям!
- Питам те пак!...Като посегна да я удариш, искаше....не само да и избиеш зъбите, ами...да я очистиш...Сиреч! - да я причиниш смърт с пряк умисъл?!
- Не знам какво съм искала, нали ти разправях, че ме бяха хванали нервите...
- Не, това е важно - за протокола!...Кажи ми, и ще те пусна да си отидеш.
- Такива боклуци, господин следовател...Такива боклуци...ама няма закони!...От там идва всичко! Щото и вие сте проститутки, и в Парламента- и те са едни курви...А трябва някой да каже -“Това е верно, това – не е !”...
- Кажи ми само едно...Искаше ли да я убиеш, или не ?
- Не знам какво съм искала...Искам и аз като другите хора...да живея като човек...Какво толкова искам?!
- И я удари в лицето...С намерението да и причиниш...Поне зъбите да и избиеш?!
- Да, исках да я пребия...Защото тя е една откачена курва, заблудена, не знам дали ме разбираш?...
- Не е важно аз какво разбирам...За мен - протокол, обвинителен акт...Това е! Такава ми е работата, моме Христино!
- Всеки с работата си! Аз на никой нищо не казвам...Ама едно ще ти кажа...И ти си проститутка, и ония отгоре- и те !...Е това е гадното! Щото сме народ от проститутки и курви...не знам дали ме разбираш?!
- Хубаво!...Много добре!
- Кое му е хубавото?
- Ще видиш...Ще ти кажа малко по - късно...Отиваш на кино, моме Христино - и средна телесна повреда, при евентуален умисъл за убийство...
- Какво убийство?! Не съм казала нещо подобно!
- Казала, не казала! Имаш право на жалба до прокурора, нали ти казах отначалото още...
- Не съм извършила убийство!
- Знам, ама си имала евентуалния умисъл да го извършиш!
- Не съм казвала това!
- Виж аз какво ще ти кажа сега...Извън протокола!...С такива като теб, аз си вземам заплатата...Брой обвинителни актове, предадени на прокурора...А и той - същата работа!...Нали и той трябва да го внесе в съда, да отчете приключени дела...Нали ме разбираш?!
- Нищо не разбирам!
- Разбираш - не разбираш, това е !
- Проститутка си ти, господин следовател!
- Дознател съм, казах!...И това не можа да запомниш!
25.12.2004 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
