Септември идва
и
подрежда златото си
по земята -
под ...

ДЕЛЯТ НИ ГРАНИЦИ, ПРЕДЕЛИ, БАРИЕРИ,
ОКЕАН БЕЗБРЕЖЕН НИ ДЕЛИ.
КАКВОТО И ДА НИ ДЕЛИ, НЕ НИ РАЗДЕЛЯ,
ЗАЩОТО ВЪВ СЪРЦЕТО МИ СИ ТИ.
А ТО, САМОТНОТО, ТЪГУВА, ...

Не живея… просто съществувам
Уморена съм вече,
а все още млада.
Изхабени са чувствата
от толкова експлоатация. ...

Помня този поглед пълен с влага.
Косите помня и устните дори.
Ах, тези устни как целуваха с наслада
и дружаха с мен във трудни дни.
Тези устни, които с обич ме дариха ...

Тъмно е.И страшно.
Ноща порочна е и грешна.
Небето мрачно е и черно
като опустяло гробище.
Шум. ...

Прозрачната нощ
ме целуна
със устни от лед
Студена луна
ме проклина ...

Задрасках старото си име
Изхвърлих глупави мечти
Отминах цялото си минало
и днес отново се родих
А Болката в мен пулсира ...

Последната цигара догоря
Пак е нощ
Отново съм сама
Последната Надежда отлетя
Търкаля се по бузата сълза ...

Нестихващи, безумни ветрове!
Какво очаквахте, какво мечтахте?
През всичките пожари на сърцето,
нима за обич вий бленувахте!?
Кажете, ветрове, защо ви е любов, ...

Долавяш ли на птиците плача,
как стенат в клоните, безсънни,
когато са дочули от дъжда,
как без луна звездите са сиротни!
Небето няма да е същото без нея, ...

Не!
Стигат ми уплашините светлини,
в душата ми които греят.
Повяхналите спомени - потънали в мъгли,
в които безметежно днес се реят... ...

И в две очи - една душа проплака.
И две ръце - потърсиха те в мрака.
Ала душата ти - потънала бе в смут,
Усмивката - премръзнала от студ
а устните ти шепнеха: "Прости ми". ...

Час само след голямото плюскане,
Ден само преди път,
В годината на Новата любов -
Аз
чувствам ...

Безмълвна бродница сред тъмните усои
на мисълта ми -тъжна и печална,
окъсана, раздърпана и кална,
се носи като призрак неспокоен...
...една МЕЧТА... ...

Когато не виждаш ни Бога, Ни Дявола и луташ се И тихо, безпътен, нечул никога Радостна песен, затрогваща – Скиташ се И нейде неволно примамлива, Питаш се Твоята муза пленяваща – Вричаш се Някак безумно влудяваща Песен захваща… … и влюбваш се Тогава във храма на твоята муза Свещичка малка догаря, Раз ...

В живота понякога се случват лоши неща.
Хубаво е тогава да имаш някой до себе си,
за да те държи за ръка.
Да те вземе в своята прегръдка,
ако трябва да те предпази от целия свят. ...

Не искам да те виждам, а очите ми копнеят за това.
Не искам да те чувам, но искам да чувам твоят глас.
Не искам да се влюбвам, но сърцето ми забравя за това.
Не искам да те усещам, но безсилна съм сега.
Не искам да плача, но сълзи проливам всеки ден. ...

Този стих бе написан от един мой приятел за мен. На Английски е, защото оригинала бе написан така, а аз се опитах да го преведа.
Последното му желание бе да бъда щастлива. В негово име го слагам тук и надявам се да го почувства, там където е!
Rose of my heart
Still fragile and enclosed in your bud,
...

Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих... ...

Понякога съм до лудост сама..
когато си до мен и ме държиш за ръка..
така ми отива в очите..тази тъга
че чак и аз съм привикнала...
Нец

Не разменям любов за омраза, нито буря за слънчеви дни – що животът със обич ми дава, аз понасям без смях и сълзи. Недоволна, доволна – пак жива. Уморена, щастлива – търпя. На живота смъртта не отива – аз съм жива – макар и така!

Lycki & Mojsei
-Сърцата си преплетохме с нежност,
достигайки пътеките невинни
и в полет тих – на безметежност,
почувствахме се даже и наивни. ...

Аз съм твоето дихание Твоят повей в нощта Аз съм неземното мълчание И гласа на бялата вълна. Аз съм и тиха,и буйна Като вятър минавам край теб Аз съм и щура, и мъдра Можеш ли да ме хванеш? Опитай поне. Аз съм и песен, и мълчание Едно истинско страдание Отвявам мислите ти надалеч. Можеш ли да ме спре ...

Животът на човека е една съвкупност от решения,действия,чувства.. Чувство? Но какво е това... състояние? А може би чувството представлява реакцията от дадено повлияване на съзнанието на един човек?А защо човек се стреми към своите цели? Не е ли това просто зазблуда,която ни отвлича вниманието от реа ...

не знам.. спомен,истина,лъжа или това,което ми е на сърцето да напиша... но колкото и да се
опитвам,любовта си няма да мога да опиша.. нито твоето лице... нито топлината на твоето сърце.
не знам.. спомените за другите остават.. а аз искам нещо на теб да подаря! сърцето си вече на теб
подарих... тяло ...

Историческият ход донесе по-голяма свобода за милиони хора по силата на един факт, който се разгръща пред очите ни – новото единство на света, в което българинът попадна отново в злощастния капан на изчакването на близкото бъдеще. На това равнище на разглеждане, проблемът е ясен – свободата на отдел ...

Sugarbabes - Too Lost In You
You look into my eyes
I go out of my mind
I can't see anything
Cos this love's got me blind ...

Като пустинен облак пристига любовта..толкова внезапно,толкова очаквана..толкова мечти
чакат да бъдат поляти от нейният благороден дъжд.толкова сърца без глас крещят от тази болка -
болка на пресушаваща самота..но завали ли този мечтан дъжд, от душите ни сякаш като нов вид
растения покълват старите ...

Аз срещу аз
Плът от плътта ми
Разум от разумът ми
Два различни вида, но един няма оцелее
Образът ми се отразява в окото на противника ...

Aerosmith - I Don't Wanna Miss A Thing
I could stay awake just to hear you breathing
Watch you smile while you are sleeping
While you're far away and dreaming
I could spend my life in this sweet surrender ...

Слънцето нежно я огря и тя отвори очи. Впери поглед в небето - тъй светло и пусто. Ни един облак, ни една птица не се виждаше. Бешe толкова тихо, толкова тихо. Само нейните мисли крещяха, но никой не ги чуваше. Тя гледаше нагоре и очакваше нещо да се промени, но небето си бе същото. Все така синьо и ...

Много пъти съм се питала защо нещата не протичат така, както ми се иска да бъдат... Защо, вместо страдание и сълзи в очите, не изпитвам повече радост и смях в душата... Все си мисля, че го заслужавам, просто ей така,.. че е един вид изпитание на съдбата... Да, но с всеки изминал миг на тъга, самота ...

Първият ден от дългоочакваната лятна ваканция. Всички деца от квартала сме се събрали долу,на тротоара пред зелената градинка и се чудим на какво да играем. „Как на какво?” - с немирни погледи си задаваме един на друг реторичния въпрос и в едни лудешки възгласи се надпреварваме кой по-напред да бъде ...

...Тишина.Всичко е толкова тихо... Оглеждам се. Всичко е толкова непознато... Събуждам се. Всичко изглежда толкова мъгливо и мрачно...
Това не е сън, а реалност. Осъзнавам, че се чувствам тъжна... Изведнъж проглеждам, сякаш досега съм живяла в сън - да, точно като в сън... Когато се замислям за какв ...