Омраза!
Сега демоните в мен
крещят за мъст!
Сега дяволът ме
вика в ада! ...

Животът е лъжа,
в живота всичко е измама,
в живота няма истински неща!
Кажи, че всичко е игра!
Кажи, че обич няма! ...

Каква е разликата от това да съществуваш и да живееш?
Каква е разликата от това да съществуваш и да живееш?Някой веднъж ме бе питал. Този въпрос трябва да касае всеки един човек! А ако никой не се е замислял за това какво е живота ,няма смисъл да публикувам това есе.
Какво е живота? Това явно е най- ...

Боса усещам света и пътищата, ето ги няма, счупена стомна от жажда, тишина от узрели вишни. Мърдам... значи - жива съм. Тогава и кръста ми говори, очите - плъзгащо зелени от иконата, пътувам с невидимото утро, за кой ли път изгрява младоста ми... със слънчогледова усмивка ме причакват устни, на тайн ...

Любов,правена под липата Имам цялото време да спра да мисля за онази любов. Любов,правена под липите, с медна утайка, нарисувана с топло канелено, молив,вдянат в косите... Закичени цветчета безвремие. Имам ужасно много време.. да те попия, да те разгръщам, оформям дланите ти.В моите. Тя е така търпе ...

С гордо вдигната глава вървя към олтара-там,където ти ме чакаш, не мога да скривам радостта и от вълнение заплаках. Двамата стоим пред Бога, врекохме се във вечна любов разбрах,че единствено с тебе мога да продължа напред-по пътя нов. От чашите със шампанско отпихме загледани един във друг и венчалн ...

Тръпчива
събуждаща
нощ,
отречени
от разума, ...

…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 1 секунда…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 2 секунди…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 3 секунди…
Хм, чудя се дали този глас ще спре да отброява времето така монотонно. Само ще бъде, ще бъде… а откъде е толкова сигурен ча ще бъде? Е, никой не знае, както и да е ...

Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...

Повярвахме във хубавото утре,
в несбъднати,неистински мечти-
че някога и по-добре ще бъде,
повярвахме във падащи звезди...
Живяхме в някаква неистова заблуда, ...

Не плача!
Не текат от мене сълзи,
във гърлото ми буца не стои,
не плача..
дори се смея ,чу ли- ...

Приятелството е една игра! Игра без правила!
В играта лъганата бях аз!
Ти искаше, аз давах, ти не даваше, аз пък мълчах!
Ти лъга, аз пък ти прощавах!
Аз слушах, а ти с мене си игра! ...

Стръкче първа иглика
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи. ...

Завиждам ти дърво,
загубило листото си последно!
Завиждам ти дърво,
загубило последния си плод!
Завиждам ти дърво, ...

Можеш ли да скочиш във водата
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето за теб?..
Можеш ли с върха на сетивата ...

>> Искам устните ти, върху
>> моитe парченца възбуда
>> изплували на повърхността.
>> Искам тялото ти до моето
>> отпуснато в паяжината ...

Преди това-малко думи... Според мен, за да е силно едно стихотворение, всеки, който го прочете, трябва да намери частица от себе си в него. Не знам дали някой ще намери себе си в моето стихотворение... Обаче сигурно всеки се е чувствал в рая - витаещ в някакви други пространства, носещ се с безплътн ...

ВИНОВНА ЛИ СЪМ
виновна ли съм аз,
че те обичам?
Виновна ли съм,че не мога
тези думи да отричам? ...

И пак пиша аз поредната история за болката и самота, за туй,че в живота ида доста често май тъгата! И може би ще съм отново нерзбрана и може да съм в критики обляна, но пиша туй що чуства ми сърцето, а не за да римувам не със думите да се преструвам! И може някой да ми се присмее, и стиха ми времето ...

Виждах те всяка нощ в съня ми,
беше толкова истински и достижим...
Винаги така нежно говореше ми,
сякaш усещах твоя парфюм.
Сякaш слънчев лъч е погледа ти ...

В памет на дядо
Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
и сливата, ...

Бели облаци, бели надежди,
зов на мисли красиви,
зов на спомени прежни...
Бели облаци, дихания живи...
Какво сте вие? И от къде сте? ...

Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...

На дъното
на кладенец безводен
или в оня облак
над тебе преминаващ
между началото и края, ...

Под два метра пръст
Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая- ...

Две капчици роса
създадоха една сълза.
Сляха две мечти в една,
отразиха слънчевата светлина.
Kрасотата на деня, ...

Обичаше ме някога, си спомням.
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна ...

РЕКВИЕМ
Мечтите ми няма да влязат в поеми,
защото те всички са в минало време.
Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,
когато бях само на десет години. ...

Едничък миг е твърде-кратко време
едничък поглед,трепет,или плач
какво ли може всъщност да поеме
едничък миг-тъй,жалък избледнял?
Едничък спомен-кратичка картина ...

Процежда пердето лъчи тъмносиви.
Игриви, свенливи прашинки летят.
Във ъгъла крият се сенките живи,
а паяци черни предат ли предат.
Глава е склонила жена тъмнокоса. ...

Притча за сеяча
Hе разбираме езика, защото самият език също не се разбира и не иска да се разбере; истинският сънскрит говори за самото говорене, защото му доставя наслада и е негова същност.
... някой от учениците каза: “Светото писание не се нуждае от обяснение. Който говори истината е изпълнен от ...

За сетен път те виждам пред вратата,
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам. ...

> Без име
>
> Искрица блясва в мрака черен,
> умира някоя звезда.
> Ако ти си пожелаеш нещо - ...

> На Тина
> Стари спомени се връщат,
> припомням си прекрасен ден,
> едно момиче ме прегръща
> и оставам запленен. ...

Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...

Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...

Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...

На Пламс
Нощ се спуска над града,
по улиците плъзват сенки.
Хора бързат към дома,
отекват по паважа стъпки. ...

Обичала,а той-не я обичал...
Тя вярвала,а той-и се присмял,
в любов измислена
с насмешка и се вричал,
любовни песни-с присмех ...

След всяка обич следва раздяла-
тихи стъпки оттекват далеч..
не плачеш, не! Нищо ти няма
денят ти го няма, няма те теб.
След всяка радост следва и болка, ...