Наоколо е пусто, отново съм сама
загледала се някъде в мрака
очакваща ноща.
Сърцето ми смирено чака
да дойдеш поне в съня ...

Чаках те ден след ден,
исках те, пазих те само за мен
плаках и молих се,
в замък затворих те.
Сега, когато ти замина, ...

Човекът е ласка ...
и галеща струна,
изкусно оплетена в чужда вина
и жадно целувал,
и нецелунат, ...

Ти си свещта, която гори в ръцете ми, и по голата им плът бавно се стопява. Не знам боли ли ме от допира до сърцето ти или някак си диво ме опиянява. Светиш ми на любовната мъка в призрачните нюанси. Гледам те с фанатизма луд на грешница. Искам да догориш, да се стопиш и така отново от течния восък ...

Тази улица, която помни стъпките ти, сеньора, лениво се протяга към сенките на вечността. Старите камъни са антени и предават гласовете и смеха високо в простора на миналото, настоящето и бъдещето... Просто СЕГА... Едно пътуване през времето, което пречиства и наранява с ноктите на спомените нероден ...

ДА погледнем нещата от човешка гледна точка!Седя си аз на стола в кухнята и с нескрито удоволствие дъвча парче шунка...ама го дъвча това парче шунка като гладно прасе маруля..ако можете да си го представите..Простоизцяло и напълно запленен от мисълта колко ми е вкусна шунката не обръщам никакво вним ...

Ехеее, колко е хубаво да живееш в София. Еми то това си е лукс! Тук в София (столицата на Р България - бел.ав.) ние живеем охолно и се чувстваме господари. Например боклуците си ги изхвърляме направо през балкона - ама знаем, че ще го съберат. Е, това не е сигурно в повечето случаи, но какво значени ...

Баничката... толкова обичаната от нас самите баничка. Всеки я обича, всеки я яде. Знаете ли - баничката може да се сравни с България днес. :) Да. Защо не? Нима не ни ядат с удволствие, с такава наслада си пълнят тумбаците с хубавото българско тесто. Така са ни опекли вече, че наистина сме много апет ...

... Във мене нещо ще мъждука,
във мене нещо ще гори
и нещо мене ще изгаря.
Това любов ли е? Или
наистина това е краят?

>>> Лятна прохлада -
>>> слънцето се изгуби
>>> сред облаците .

Дали те имах или беше сън,
със който се сбогувах на разсъмване.
Целувките... китарения звън
и огънят, във нас небрежно лумнал...
и те ли бяха само във съня? ...

Онзи ден,когато беше далеч от мен...не чувах твоя глас. Стигаше той до мен,като нощния вятър виках те ...морето ме спря. Проклех разстоянието,проклех себе си неусетил устните ти,нежни ,сякаш от коприна.. Онзи ден,когато беше далеч от мен стичаха се сълзи.. А морето съзерцавах- това море отделящо ме ...

Сърцето е ранено,
а душата...тя иска да лети свободна
заедно с твоята...
Но кървавата рана...тя не я пуска...
държи я там, дълбоко в мен... ...

неустоими сме нали
магия, когато полетим
летим ли, тогава никога не се самоубиваме в небе
неустоими..
а цената е това което плащаме в останалото време ...

Кажи ми пак, че ме обичаш,
така обичам да го чувам!
Не се страхувай да го казваш,
така във думите ти се прераждам!
И всеки път и аз ти отговарям, ...

Откъсни ми мъничко небе,
аз ще съм звездицата ти в него.
И ще светя само зарад теб -
моята любов си ти - последна!

Вали.
Спокойно е в душата ми.
Усещам се красива и блажена,
А чувствата - до вчера се премятали -
останаха в предишните поеми.

Рисувам те с очи...Извайвам скулите.
И с плаха длан докосвам шията.
Превръщаш ме във слънчев лъч,
и той-щастлив е!
облива тялото ти – огнено. ...

Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.
Ще вдъхвам чуждо щастие и обич, ...

Много е хубаво...вижте!
...Знам, че не стига за хляба и тока.
Вижте мушицата малка във парка,
как по дланта ви лази, и колко
е синьо небето! ...

Умората -тя...
Уморих се да бъда отричана,
неразбрана, сама, необичана...
Умори се и ти да си същият-
моя свят, моят бог-вездесъщият... ...

Тази сутрин утрото дойде,
почука на прозореца и влезе,
донесе слънце. Синьото небе
с усмивка закачливо се изплези.
Птиците запяха рокендрол ...

С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.
Ще бъде ден,
когато всички хора, ...

Издебнал те
зад някой ъгъл
или причакал те
напред,
наточил свойте ...

Едно е сигурно и ясно,
за този свят от някои презрян –
днес няма ни единствен рицар,
да язди гордо своя Росинант.
Днес няма рицари, защото ...

под витоша
нощта
тъмно-синя узрява
а теб още те няма
за да ти кажа ...

С тебе сме като в театър
комедия и драма във едно.
Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.
Друг път вилнеят урагани ...

Ти искаш ли да прекараме нощта,
под луната - върху пясъка,
до шепота на морето?
Ти искаш ли моите ласки любов,
нежни като усмивка на зора ...

Минутите
изтичат
от стъкления
пясъчен часовник,
счупен от докосването ...