2 ago 2006, 8:58

* * *

  Poesía
99 0 12

Въжето със зъби държа -
не посягай, чакай малко
стискам своята душа,
ако падне ще е жалко.
Като паяк съм - глупак
сам се в мрежата оплел,
вече не усещащ как
бил е някога орел.
И понеже ти разбра,
че душата ми една е -
дръж въжето във ръка
и го затегни докрай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Паяк - орел
    това е защото всеки сам оплита съдбата си и в крайна сметка си е виновен за промяната, която настъпва с неговото положение - от свободен, силен, недостижим орел се заплита сам, в името на удобния но обезличен бит
    Всъщност исках да обясня, но май не успях
  • Благодаря ви!

  • Много ми хареса.
  • И това ми хареса! Наистина имаш душевност на поет!
  • и това е хубаво. идеите ти са много интересни. тук, обаче, не разбрах връзката паяк - орел... поздравления