* * *
Въжето със зъби държа -
не посягай, чакай малко
стискам своята душа,
ако падне ще е жалко.
Като паяк съм - глупак
сам се в мрежата оплел,
вече не усещащ как
бил е някога орел.
И понеже ти разбра,
че душата ми една е -
дръж въжето във ръка
и го затегни докрай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
