2 авг. 2006 г., 08:58

* * *

100 0 12

Въжето със зъби държа -
не посягай, чакай малко
стискам своята душа,
ако падне ще е жалко.
Като паяк съм - глупак
сам се в мрежата оплел,
вече не усещащ как
бил е някога орел.
И понеже ти разбра,
че душата ми една е -
дръж въжето във ръка
и го затегни докрай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Паяк - орел
    това е защото всеки сам оплита съдбата си и в крайна сметка си е виновен за промяната, която настъпва с неговото положение - от свободен, силен, недостижим орел се заплита сам, в името на удобния но обезличен бит
    Всъщност исках да обясня, но май не успях
  • Благодаря ви!

  • Много ми хареса.
  • И това ми хареса! Наистина имаш душевност на поет!
  • и това е хубаво. идеите ти са много интересни. тук, обаче, не разбрах връзката паяк - орел... поздравления