* * *
В мъгла черна умът ми е залостен,
светът е с плащ обвит.
Кънти нейде нечий смях злостен,
но и той от мен e скрит
Протягам ръка,
но всичко е далечно.
О, лелеяна самота
на безкрай безбрежен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Векилска Todos los derechos reservados
