13 дек. 2005 г., 19:43

* * *

103 0 2

В мъгла черна умът ми е залостен,
светът е с плащ обвит.
Кънти нейде нечий смях злостен,
но и той от мен e скрит

Протягам ръка,
но всичко е далечно.
О, лелеяна самота
на безкрай безбрежен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Векилска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • първата и втората част са доста различни. някак си няма преход. но иначе е яко.
  • първата и втората част са доста различни. някак си няма преход. но иначе е яко.