* * *
В мъгла черна умът ми е залостен,
светът е с плащ обвит.
Кънти нейде нечий смях злостен,
но и той от мен e скрит
Протягам ръка,
но всичко е далечно.
О, лелеяна самота
на безкрай безбрежен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Векилска Всички права запазени
