безшумен пролетен вятър...
Синевата взе да засивява
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Меренвен Анарион Todos los derechos reservados
