безшумен пролетен вятър...
Синевата взе да засивява
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Меренвен Анарион Все права защищены
