безшумен пролетен вятър...
Синевата взе да засивява
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
и той се отдалечаваше от морския бряг,
връщаше се в къщи след раздяла,
плахо идваше при мене пак.
Дъжд засипа от небето,
за да не плача аз сама.
Казват, бурно станало морето -
разлутели се вълна след вълна.
А той тихо към мене пристъпвал,
беазшумен като топъл пролетен вятър
и като него, от мене очакван -
извървявал от пътя последната четвърт.
Колко ли мисли е имал в главата?
Колко ли пъти е пожелал да се върне назад?
Не зная, но сега ще отворя вратата,
нищо, че може от мен да си тръгне той пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меренвен Анарион Всички права запазени
