Мъглива, в сенки стаята се свива...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Мъглива, в сенки, стаята се свива
повяхнала от бедност, прах и грижа.
Дали е вечер, слънцето се скрило,
не знам и кой да ми подскаже ?
Отдавна вече, много съм самичък.
Прозорецът е мътен, като тъжен поглед
на някой старец пийнал, кротнал се безпътен
там долу, под небе - безкраен свод от мъка.
Тъй тихо ще умре.
Незабелязан.
На пръсти стъпя жълтия часовник -
залитащ, болен, неразбрано хлипащ
и стъпките му скитат в мойта стая.
Не ще намери нищо.
Празно.
Очите ми на вечен неудачник.
Два залъка от хляб, ракия, чаша…
Една остана, друга и не трябва.
Но нищо !…Не искам като в кланница
животно,
със рев и стъклени очи да радвам,
ръката на палача.
Все повече ще гасне светлината.
Дори и това е някаква утеха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados