8 ago 2006, 14:25

Не ме обичаш вече

  Poesía
138 0 14

Сърцето си зарових сред листата,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Не исках болката му да ми пречи.

За да удавя, да изтрия , да приема,

че ти не ме обичаш вече.

Душата си разпръснах сред полята,

Разкъсах спомена на хиляди частици

Удавих устните си във реката,

А очите си оставих без зеници.

На клада хвърлих тялото, ръцете,

Усмивката си дадох на хиени.

Остана болката.

Непобедима.

Защото няма те до мене.

На търговци продадох любовта си.

За пукнат грош.

Да спре да ме боли.

Забравих времето навън,

защото в мен не спира да вали.

Откъснах всяка част, която

Си докосвал. Болеше като рана.

Изтрих се от лицето на земята.

А болката остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно е, но с новата любов ще си изровиш сърцето много по-бързо, отколкото предполагаш.Очерни го в мислите си,за да не те боли толкова.Да не е Господ!Мъже!Всички са еднакви-само заплатите им са различни...
  • Много е хубаво, макар че е малко тъжно...
  • Харесах стихотворението ти! Поздрави!
  • Истинска,добре изразена болка,Алекс!
    Поздрави!
  • Прекрасно е! Завладя ме, почувствах болката