Не ме обичаш вече
Сърцето си зарових сред листата,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не исках болката му да ми пречи.
За да удавя, да изтрия , да приема,
че ти не ме обичаш вече.
Душата си разпръснах сред полята,
Разкъсах спомена на хиляди частици
Удавих устните си във реката,
А очите си оставих без зеници.
На клада хвърлих тялото, ръцете,
Усмивката си дадох на хиени.
Остана болката.
Непобедима.
Защото няма те до мене.
На търговци продадох любовта си.
За пукнат грош.
Да спре да ме боли.
Забравих времето навън,
защото в мен не спира да вали.
Откъснах всяка част, която
Си докосвал. Болеше като рана.
Изтрих се от лицето на земята.
А болката остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены
