Не ме обичаш вече
Сърцето си зарових сред листата,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не исках болката му да ми пречи.
За да удавя, да изтрия , да приема,
че ти не ме обичаш вече.
Душата си разпръснах сред полята,
Разкъсах спомена на хиляди частици
Удавих устните си във реката,
А очите си оставих без зеници.
На клада хвърлих тялото, ръцете,
Усмивката си дадох на хиени.
Остана болката.
Непобедима.
Защото няма те до мене.
На търговци продадох любовта си.
За пукнат грош.
Да спре да ме боли.
Забравих времето навън,
защото в мен не спира да вали.
Откъснах всяка част, която
Си докосвал. Болеше като рана.
Изтрих се от лицето на земята.
А болката остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
