Предчувствие
И този път ще страдам мълчаливо,
след поредната среща- раздяла.
Покорно ще затворя очите,
ще преглъщам- от обида- сълзите.
Още една рана- белег
върху душата си ще прибавя.
Сърцето ми, човешкото, ще се стегне-
готово и това да изстрада.
Мозъкът ми ще стане камък,
мислите ще се разпилеят...
В Софиь ще ми стане тясно...
Не знам от болката къде ще се скрия....
07.12.1997г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Витанова Todos los derechos reservados
