Предчувствие
И този път ще страдам мълчаливо,
след поредната среща- раздяла.
Покорно ще затворя очите,
ще преглъщам- от обида- сълзите.
Още една рана- белег
върху душата си ще прибавя.
Сърцето ми, човешкото, ще се стегне-
готово и това да изстрада.
Мозъкът ми ще стане камък,
мислите ще се разпилеят...
В Софиь ще ми стане тясно...
Не знам от болката къде ще се скрия....
07.12.1997г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
