Предчувствие
И този път ще страдам мълчаливо,
след поредната среща- раздяла.
Покорно ще затворя очите,
ще преглъщам- от обида- сълзите.
Още една рана- белег
върху душата си ще прибавя.
Сърцето ми, човешкото, ще се стегне-
готово и това да изстрада.
Мозъкът ми ще стане камък,
мислите ще се разпилеят...
В Софиь ще ми стане тясно...
Не знам от болката къде ще се скрия....
07.12.1997г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
