24 feb 2005, 16:21

Примирено...

  Poesía
243 0 38
Нощта ще дойде топла и пречистена
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало.
и бавно ще се плъзне по нозете ми.
Без думи ще усети, че единствено
мечтаят за душата ти ръцете ми…
Че искам устните ти приказки да шепнат
кога съм стиснала очите уморено.
И тихо да ме палят, да изследват
на тялото ми ъглите засмени...
Нощта ще легне тихо във душата ми
с косите ми за миг ще се завие
Ще и отключа тихичко сърцето си
където исках само теб да скрия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е красиво,нежно..някяк магическо! Браво!!!
  • Милейди Елена Благодаря за усмивката! Предайте много поздрави на морето и му кажете, че тази година ще го посетя. Ако не друго поне да си припомня как изглежда
  • Ами знам си го аз това но то е начин да оцениш в каква степен е стигнало до сърцето Разбирасе не е много правилно (подходящо) да се споделя винаги, но понякога човек има нужда да го сподели. Ако много много се натяква вече става ежедневно и се превръща в празни приказки. За това е по-добре да си остане в сърчицето пък после (като му дойде времето) да се покаже с дела. Но както казах има моменти, когато просто трябва да се сподели и за това са тези оценки. Поне аз така гледам на тях и за това никога не пиша по-малко от шеста поради което питах дали има повече от шест
    Вашето стихотворение проникна дълбоко дълбоко в моето сърчице

    Поздрави и усмивки, милейди :
  • Ам и да попитам няма ли оценка шест и една втора