Примирено...
Нощта ще дойде топла и пречистена
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало.
и бавно ще се плъзне по нозете ми.
Без думи ще усети, че единствено
мечтаят за душата ти ръцете ми…
Че искам устните ти приказки да шепнат
кога съм стиснала очите уморено.
И тихо да ме палят, да изследват
на тялото ми ъглите засмени...
Нощта ще легне тихо във душата ми
с косите ми за миг ще се завие
Ще и отключа тихичко сърцето си
където исках само теб да скрия...
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало.
и бавно ще се плъзне по нозете ми.
Без думи ще усети, че единствено
мечтаят за душата ти ръцете ми…
Че искам устните ти приказки да шепнат
кога съм стиснала очите уморено.
И тихо да ме палят, да изследват
на тялото ми ъглите засмени...
Нощта ще легне тихо във душата ми
с косите ми за миг ще се завие
Ще и отключа тихичко сърцето си
където исках само теб да скрия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Господинова Все права защищены
