Примирено...
Нощта ще дойде топла и пречистена
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало.
и бавно ще се плъзне по нозете ми.
Без думи ще усети, че единствено
мечтаят за душата ти ръцете ми…
Че искам устните ти приказки да шепнат
кога съм стиснала очите уморено.
И тихо да ме палят, да изследват
на тялото ми ъглите засмени...
Нощта ще легне тихо във душата ми
с косите ми за миг ще се завие
Ще и отключа тихичко сърцето си
където исках само теб да скрия...
през ситото на лунна светлина …
Потулила в прегръдка гола истина
ще седне ничком в моите крака…
Ще се огледа в кривото ми огледало.
и бавно ще се плъзне по нозете ми.
Без думи ще усети, че единствено
мечтаят за душата ти ръцете ми…
Че искам устните ти приказки да шепнат
кога съм стиснала очите уморено.
И тихо да ме палят, да изследват
на тялото ми ъглите засмени...
Нощта ще легне тихо във душата ми
с косите ми за миг ще се завие
Ще и отключа тихичко сърцето си
където исках само теб да скрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Господинова Всички права запазени
