И тази нощ сънувах те, мамо.
На прага тихо чакаш мен.
Лутах се, за да намеря твоето рамо,
а ти да ме целунеш и прегърнеш.
Към мен ръце протегна ти молитвени, ...
-Е стана вече късно... -Ще те изпратя до дома -Не!Аз маршрутката изпуснах.. -Опасно е да си сама. -Но сигурно за теб са във тревога. -Ще се обадя и ще обясня. -Нали разбираш,аз не мога. Съпруга имаш и деца. -Аз просто да със с теб до прага само. -Не ме докосвай!Толкова си лош! -Случайно бутнах твойт ...
Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака, ...
И пак тъгата ме налегна изстраданата моя муза върна се при мен. Сълзите ми с мастилото се сливат хартията поема им дъха. И буквите редят се бавно - развалят самотата на листа. И всичко в черно-бяло проговаря, отразило цялата ми сивота. Защо отново идваш мила Моя? Нали изпъдих те от мен. Ненужна си, ...
В далечината виждам самолет,
оставя бяла диря в чистото небе.
Прииска ми се да съм вътре,
да се хвърля безбрежно във въздушното море.
Казах си – ще се отпусна, тъгата ще загробя ...
...А колко време да те чакам да пораснеш?
А колко още да се уча да съм с теб?
А колко да те пускам още в себе си?
И колко планове да правя занапред?
И как да съм сега каквото съм? ...
Не искам да съм сама сега, искам да има някой в моята тъга, да удрям с бухалка точката една, вместо да седя и да гледам цвета на залеза червен, на залеза уморен да гледа бедата на хората по света. Искам отново да се усмихна на нищото, но тъгата е заляза душата с ръжда и сърцето студено сега се опитв ...
Вечер си лягам с мисълта за теб, с желание да те сънувам, с молитва утре да те срещна сред хората в сивия град, за да усетя аромата ти, да чуя гласа ти, да видя как усмивката огрява угриженото ти лице, да се докосна до струна от душата ти, да зарадвам поне един човек и този човек да си ТИ. На сутрин ...
Не мога да забравя тишината след като си тръгна, а ти помниш ли лицето ми в сълзи? И нямаше те за да ме прегърнеш, когато моят свят се разруши. Сякаш съм заспала тайно и чакам твоят глас да ме събуди, далече от всичко познато, без истински неща и думи. само спомен в душата ми остана, спомен за краси ...
Човек е свободен, ако може да избира, ако сам намира път, по който да върви, и ако душата му след буря не умира, той всеки страх ще победи. Човек е тъжен, щом болката го стяга, щом черни урагани го връхлитат, и няма щастие, към което да избяга, той своята мъка с чуждата преплита. Човек е мъртъв, щом ...
Моята мъка сега ще те обвземе, като страшна сила тя ще те превземе и няма място, на което за се скриеш, името ми във всичко лошо ще откриваш. Не искам никога да ме забравиш, искам да желаеш силно да ме мразиш, споменът за нас да не те напуска нито ден, във всяко момиче да виждаш нещо от мен. Искам в ...
Днес ще се разходя из страниците на твоята история.
Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден. ...
Дърво не засадих ,да има нещо след мен.
Започната книга,която писах не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен. ...
Липсваш ми, толкова ми липсваш...
Навсякъде виждам твоя образ,
твоя нежен поглед,
който ме кара да полудявам
и любовта си на никой друг да не давам! ...