Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

In Memoriam (На Росен Босев) 🇧🇬

"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже ...

daik

Poesía

2005-06-27T16:04:39+03:00 138 6

Каво е лятото,какво е? 🇧🇬

Любов,оставила
песъчинки в следите,
с аромата на жасмин
размила се в очите.
Целувка,бягаща ...

Nadya

Poesía

2005-06-27T01:08:49+03:00 159 8

Посвещение 🇧🇬

На майка ми
Вечна музо светлолика,
озари ме с вдъхновение,
да напиша най-красивото си
свое посвещение. ...

Доротея

Poesía

2005-06-27T01:07:14+03:00 167 4

Просякиня 🇧🇬

Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.
Обичах те безкрайно до полуда, ...

heartbroken

Poesía

2005-06-27T01:06:09+03:00 201 18

Една 🇧🇬

Написано е на 24 юни 2005 и е посветено на едно момиче, което плени сърцето ми... Една си ти за мен, прекрасна... Една за моя поглед уморен... Една, която любя страстно... Една, за която съм роден... Една единствена си ти! Една, за която все мечтая... Сърцето ми за теб тупти. Вземи ме и ме отведи въ ...

Huhavel

Poesía

2005-06-27T01:04:50+03:00 202 12

Кървави следи 🇧🇬

Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него. Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его. Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина. Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета. Хванал дръзко меча на словесното. Да се ...

cefules

Poesía

2005-06-27T01:04:22+03:00 131 2

Тази сутрин... 🇧🇬

Тази сутрин,
първо видях слънцето.
То беше голямо и чисто.
И се усмихна.
После потърсих и теб. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:58:51+03:00 187 14

Тишината в този миг е толкова красива. 🇧🇬

Тишината в този миг е толкова красива.
Отронва се над нас, акорд и стон
последен
на влюбена
въздишка. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:57:42+03:00 189 18

Все по-често се усмихвам на хората 🇧🇬

Все по-често се усмихвам на хората.
И те се усмихват, и става топло и хубаво.
Докосвам с ръка и небето, и слънцето.
Открих, че по тревата сутрин имало капчици.
И че залезът е красив, и някак-тържествен е. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:56:43+03:00 153 14

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето 🇧🇬

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето.
И птиците нервно летят, тежи въздухът, пълен с демони.
Събират се облаци, космати и зли като кучета.
Не ми стига дъхът, в гърдите пулсира и стене до болка сърцето ми.
Очите ми блъскат в небето, като врабче –във прозорецът. ...

писателче

Poesía

2005-06-27T00:56:29+03:00 133 12

Няма Такива Неща 🇧🇬

Няма любов завинаги!
Няма! Обеща ми, а не ми я даде.
Няма мъже, които да не
мислят за други жени,
когато са със свята "любима", ...

LoneLy

Poesía

2005-06-27T00:55:47+03:00 160 10

Експериментален вопъл 🇧🇬

Аз съм преборващ експериментален вопъл,
протягащ ръка , но не за милост.
Опитвам се да хвана мислите си в шепа,
не мога да ги събера.
Страх - ще ги загубя. ...

мелендес

Poesía

2005-06-25T14:52:32+03:00 141 2

6 минути 🇧🇬

6 минути
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?
Не усещам трепета по кожата, ...

мелендес

Poesía

2005-06-25T14:41:00+03:00 159

Някога бях 🇧🇬

Някога бях,
но вече не съм...
Някога имах -
сега просто е сън...
Някога вярвах, ...

__FREEMAN__

Poesía

2005-06-24T21:35:31+03:00 204 10

Мрачен затвор 🇧🇬

Мрачен затвор
Лутам се, диря свое пространство,
срещам хора усмихнати, щастливи,
ала се чувствам все едно изпратена във странство,
сякаш съм мъртва, а те единствени са живи. ...

Marisha

Poesía

2005-06-24T19:28:25+03:00 172 2

Спомен 🇧🇬

Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.
Плаче нощта и пищи самотата, ...

soledad26

Poesía

2005-06-24T19:15:42+03:00 168 6

Така пътувахме 🇧🇬

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...

joanna_vas

Poesía

2005-06-24T19:10:38+03:00 133 8

Преоткрих любовта 🇧🇬

Все още не вярвам,че те имам,че си мой,
сякаш ангел небесен при мен те изпрати.
Ти появи се във живота мой,
точно когато имах нужда от помощта ти.
Дойде от нищото,подаде ми приятелската си ръка, ...

valia_26

Poesía

2005-06-24T19:08:45+03:00 237 8

Не бях 🇧🇬

Не бях осъзнала колко си прекрасен,
не бях осъзнала колко важен си за мен.
Не бях!
Не бях осъзнала как си съвършен,
не бях осъзнала как си опростен. ...

Маичка

Poesía

2005-06-24T19:03:15+03:00 140 4

Трепети горещи 🇧🇬

Някак трепети горещи
във сърцето си усещам,
две метални клещи
спират ми дъха на често.
Аз мълча, не предизвиквам, ...

slanceto

Poesía

2005-06-24T19:00:02+03:00 169 6

Горещи чувства 🇧🇬

Горещи чувства
По стъпките ти аз сълзи ще роня,
в сърцето ми ще бие луда кръв.
Не успях от него аз да те прогоня,
сега там има само скръб. ...

HeCPaBHuMa

Poesía

2005-06-24T18:53:07+03:00 253 14

Орис 🇧🇬

Орисана ли съм сама да бъда,
без моята единствена любов.
Мечтите си рисувах, а не сбъднах -
защо ми е тогава тоз живот.
От грехове ли изгорих крилата си, ...

dariana

Poesía

2005-06-23T22:41:57+03:00 167 4

Отново сама 🇧🇬

Седя сама,отново изоставена,
и пак стихове пиша от скука,
от света изолирана,от всички забравена,
на вратата ми никой отдавна не чука.
А някога имах и любов, и приятели, ...

valia_26

Poesía

2005-06-23T22:39:26+03:00 202 4

Взех душата си обратно 🇧🇬

Защо такава е съдбата моя
да съм нещастна и самотна?
На господ всеки ден се моля,
да утеши душата ми сиротна
Знам,че правих много грешки ...

valia_26

Poesía

2005-06-23T22:36:31+03:00 216 10

* * * 🇧🇬

Взирам се в теб, искам да потъна в душата ти.
Търся място за мен, скрито от сетивата ти.
Пленявам съзнанието ти, искам роб то да ми бъде.
Безропотно мой, всички други далеч да пропъди.
Предизвиквам желанието ти и твоите ласки попивам. ...

At^Dawn

Poesía

2005-06-23T14:16:19+03:00 212 6

С камилска воля 🇧🇬

Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...

joanna_vas

Poesía

2005-06-23T14:08:32+03:00 110 10

Не си отиде 🇧🇬

Не си отиде, когато се усмихвах,
не си отиде, когато бягах,
не си отиде, когато се мръщех,
не си отиде, когато ти вярвах.
Не си отиде след хиляди дрязги, ...

Маичка

Poesía

2005-06-23T14:03:55+03:00 148 6

Остани 🇧🇬

Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.
Във въздуха трептеше свобода, ...

Маичка

Poesía

2005-06-23T14:02:00+03:00 202 10

Писмото 🇧🇬

Нанизваше стиховете си върху шиш!
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...

joanna_vas

Poesía

2005-06-23T13:59:51+03:00 142 10

Един кашон 🇧🇬

Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум ...

cefules

Poesía

2005-06-23T13:58:20+03:00 119 8

Перверзен до святост 🇧🇬

Целуваше земята,
като върнал се от дълго пътешествие.
Огледах се
за кацнал космически кораб,
а той ми изповяда, ...

cefules

Poesía

2005-06-23T13:58:00+03:00 131 2

Уби ме! 🇧🇬

Пътуваше три дни,
мълча за три години
напред,
накрая рече:
-Мъдрият, ...

cefules

Poesía

2005-06-23T13:57:10+03:00 136 4

Да се вглеждаш 🇧🇬

Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти, ...

Fabiana

Poesía

2005-06-23T13:49:35+03:00 129 8

Самотница 🇧🇬

Седя самотна край реката,
отново мисля си за теб.
Как желая да те видя
в утрото на изгряващия ден.
Да те целуна тъй нежно, ...

Жана

Poesía

2005-06-22T22:12:36+03:00 158

В клопка 🇧🇬

Ако можех да не те обичам
щях да го направя,
душата ми да отпочине,
от този огън, който ме гори
само пепел да остане. ...

Fabiana

Poesía

2005-06-22T14:48:19+03:00 137 6

Хайку за една лилия 🇧🇬

Нарисувана върху вазата стара. Реката е щрих.

iral

Poesía

2005-06-22T14:48:00+03:00 153 4

***(С черпака...) 🇧🇬

С черпака небесен ще загреба звезди и ще отпия нощ...

iral

Poesía

2005-06-22T14:47:46+03:00 137 6

Един от тълпата 🇧🇬

Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на прояденият корен,
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано ...

cefules

Poesía

2005-06-22T09:10:08+03:00 120 6

С хармония в зелено /Cefules & Joanna_vas/ 🇧🇬

- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...

joanna_vas

Poesía

2005-06-22T09:07:29+03:00 110 6

Не си сама 🇧🇬

Не си сама
Когато късно във нощта,
разбереш, че си сама,
не се отчайвай на мига!
Спомни си за онази тишина, ...

HeCPaBHuMa

Poesía

2005-06-21T23:21:41+03:00 171 8