Poesía
14,2 el resultado
Сама (ще те дочакам) 🇧🇬
Сама съм във мрака и пак тебе чакам,
но ти не идваш - "Защо?"
Сълзите се стичат,страните обличат
във крехко кристално стъкло.
Отново е ден - неприветлив,студен, ...
но ти не идваш - "Защо?"
Сълзите се стичат,страните обличат
във крехко кристално стъкло.
Отново е ден - неприветлив,студен, ...
168
8
* * * 🇧🇬
. Умирайки
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът. ...
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът. ...
224
10
Квартална драма
🇧🇬
На кушетка със съседка седнахме нощеска От косите До петите Беше като фреска Сготвих рано. Ходих само Сол да и поискам. Тя с кафенце във джезвенце.. па наля и “Плиска” Аз посегнах Тя полегна Като във пиеска Мръсни дънки Прашки тънки Паднаха без грешка. …. Със устенца Над коленца Цунка ме нощеска Тре ...
158
10
По дяволите - аз не те обичам! 🇧🇬
По дяволите - аз не те обичам!
По дяволите - ти не си за мен!
Върни се там - при твоето момиче!
Забрави за мойта нощ и моя ден...
Върви си и назад недей поглежда ...
По дяволите - ти не си за мен!
Върни се там - при твоето момиче!
Забрави за мойта нощ и моя ден...
Върви си и назад недей поглежда ...
312
26
Мостът 🇧🇬
Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...
107
2
Капка по капка(Cefules&JoannaVas) 🇧🇬
Събирам капка, по капка, по капка фермента, онзи наркотичният - дяволският, силно халициогенният - Божият, отделя се от болка - черна болка, отделя се от наслада - дива наслада и е силно разреден със въздух, телесни сокове от праскови и ягоди, но пак може да убие или опияни до безвъзвратна лудост. Ф ...
121
4
Мостът 🇧🇬
Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...
93
Ухае на разкош 🇧🇬
Думите са непонятни като танц, а мисълта е лунен валс на сетивата във който стъпките са млечни самозванци на мека импулсивност разтворена в букет от хармонични звуци и ухания в просъницата топла на кехлебарения блян... А ехото в сърцето е плиснал се капчук от всичките несбъднати желания в които сенк ...
124
4
Жива съм 🇧🇬
Аз съм жива и съм тук,
понесла бремето на своите рамена
забравила отдавна за какво копнея,
но съм тук за теб
радвам се,дишам и се смея. ...
понесла бремето на своите рамена
забравила отдавна за какво копнея,
но съм тук за теб
радвам се,дишам и се смея. ...
164
4
Вяра? 🇧🇬
По абцисата на забравата хора, събития, обгърнати в мрак ми отнемаха вярата. Но все още има я. Странно, но факт. А за да бъде запазена е нужно едно - добре да се скрие, привидно погазена - като крехко стъкло на прах да се стрие. Но само привидно. Да не бъде на показ. И това - пред тълпата. Така очев ...
174
12
Позитивно 🇧🇬
На предела между два живота стоя провесила крака и питам се какво ли следва, какво ме чака след това. Пред мене хора и площади, възможностите до една и вече паднали прегради разкриват по-красив света. Животът ми от мен зависи, държа ключа за своята съдба и избора си ще направя за пръв път от сто лет ...
105
2
Грешка 🇧🇬
Дали сгреших със тебе, аз незная. За пръв път казвам "може би" и толкоз пъти го повтраям... Може ли?Не може, може..ох, уви... Искам те...Ти сам го знаеш вече. И ти ме искаш двойно, на квадрат. Защо ли спрях се? Какво ли ми попречи? Нещата взеха вече друг обрат. Искам те, а казах не. Ужасно!
151
4
Житейско 🇧🇬
Никога и нищо няма да се промени. Пътищата са отдавна извървяни. Все на този кръстопът стоим и няма смисъл на където да подхванем. Всичко ще си бъде все така, нима не знае всеки края. Както и да продължим все едно ще е в безкрая. Често питаме се и за смисъл, често не намираме такъв. Струва ли си да ...
106
Отвъдно 🇧🇬
Нощ е. Тъжна мрачина плаши птиците във мрака. Тъмнина се спуска във душа бавно ходеща в сумрака. Ехо, ти ли си това, крачещ бавно в таз светиня. Ти ли тихо приближаваш в черно, в гробната пустиня. Стъпваш леко, сякаш страх във душата ти мъждука, да не събудиш някой в миг. Всички спят спокойно тука. ...
124
8
