Poesía

14,2 el resultado

* * * 🇧🇬

Безсънието прокуди ноща ми и превърна я в мрачен ден, а деня,превърна се в нощ, със светлината си заслепява очите уморени! В камината остана само пепел след твоето заминаване не остана поне искрица в нея или поне спомен от любовтта ни. Отново чудя се накъде да вървя и чакам знак от съдбата, но вярва ...
115 4

Среднощно 🇧🇬

Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...
169 24

Посветено на обичта ми 🇧🇬

Завърна се. Съвсем различна.
Съвсем в несвяст и нелогична.
С раздрани шепи и без думи -
а бяха думите куршуми.
Завърна се. Приседна тихо. ...
241 30

* * * 🇧🇬

Дарявам ти щастие - неопаковано-
не съм го подвързала,
панделка цветна отгоре му
даже нямах да вържа...
Какво пък? Реших във очите си ...
154 28

СЛЪНЧИЦЕ 🇧🇬

Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си, ...
193 34

За всеки миг прости 🇧🇬

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...
189 36

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...
129 20

Дългът 🇧🇬

Вървят по магистралата си мравките... Със бодра стъпка бързо маршируват. Шпалир им правят чинно незабравките и с корени нозете им целуват... Чадър от сянка правят им тревичките, да спрат за миг под тях да си починат... Дългът по-силен е от тях самичките... Ще легнат, щом телцата им изстинат... И ден ...
117 18

Аз лудата 🇧🇬

Мразя да пазя вещи,
думи и чувства за утре.
Обичам дългите срещи
в които незнам че е сутрин.
Ноща я ползвам за ден, ...
167 26

*** на Гени 🇧🇬

Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо. ...
115 6

Усещам, че умирам 🇧🇬

Усещам, че умирам
Защо, когато усетих, че умирам
ти казах, че те обичам?
Не трябваше да чакам досега,
когато го разбрах, ...
130 4

Заблуда 🇧🇬

Две тела се носят плавно
в ритъм на тъжна балада.
Очите ти ги следват жадно.
Душата ти бавно изгаря.
Виждаш как се сплитат ръцете, ...
163 24

Закъсняла среща 🇧🇬

Очите му, Господи! Ти ли му ги даде или Дявола!? ................
Проклинаш ме, нали! Проклинай!
Но днес е вчера. Забрави!
Придърпай чашата със вино
ако по-мъничко ще те боли! ...
143 22

* * * 🇧🇬

Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии. ...
97 2

*** 🇧🇬

Няколко думи...само няколко думи.
И вече нямаш почва под краката си.
Разбираш, че сгрешил си.
Но късно е.
И извинението е даже безпредметно. ...
82 2

Перли 🇧🇬

Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели ...
123 20

Хищно 🇧🇬

Полулегнала, заръмжала,
любовта ми за скок се приготви,
стисна пръсти до бяло,
изскубна последните котви.
С опашка по пода потропа, ...
89 6

* * * 🇧🇬

Разрови се в огнището на нашата любов с голи ръце... Хайде,разрови и нямери ми въглени живи от нашата любов. Стъпи в Жарта от чувства, внимавай,сърцето си пази, и виж пламъци там дали има или дим до небесата се разнася и пепел останала е само!!! Промъкни се в съня ми и ми разкрий любовтта си, после ...
81

СЪН 🇧🇬

СЪН Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”, настава нощ, и като нож е всеки пръст на ръката ти стоманено корава. На кръстопътя на съня ми кръст забива и тунел в скалата на гърдите прокопава, търсейки ядро от гневен плисък – лава. Вън клоните мълчат в страха си съучастни, разделени от луна безропотно дебе ...
210 20

* * * 🇧🇬

Ще взривя ябълката на раздора само да я разбера къде расте, ще инжектирам в тялото си противоотрова, за да не успее и моята душа с гняв да натрови. Искам да убия страха, обвил с черни пръсти моето сърце на прах нека в миг той се превърне и да живея в сигурност,без съмнения! Желая теб да преоткрия! В ...
81 2

Тръбача Гордей 🇧🇬

Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.) ...
163 24

Остани до мен 🇧🇬

Ела в покоите ми принце мой,
ела при мен - аз искам да съм твоя.
Ще забравя за честта си тази нощ -
вземи ме, отведи ме в рая.
Разкъсай дрехите ми с дива страст, ...
148 2

Посвещение 🇧🇬

На Светослав Иванов
повява ...
по алеите вихрушки се въртят
прогърмя
и нечакано ...
231 18

Посветено 🇧🇬

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден. ...
118

ЕДНО ДВИЖЕНИЕ 🇧🇬

Защо трябва да говоря,
Да обяснявам,да умолявам?
Не съществува ли едно движение,
Което да казва всичко?
Има! ...
132 16

Лятна фиеста 🇧🇬

Ритъмът те хваща,
завладява,
обладава.
Нека тръгваме!
Изгревът иде, ...
101

Край теб 🇧🇬

Дъх ... поглед ... вкус
Чувство ... усещане ... желание
Нужда ... страст ... енергия
Доверие ... приятелство ... любов
Погледни ... усети ... разбери ...
118 4

Знаеш ли/на три стъпки от щастието/ 🇧🇬

/на златната рибка/ Искрено се помолих за здраве и ти ми го изпрати. Искрено си пожелах приятел и ти ми го подари. Дори още трима си имам, друго в сърцето си нямам и на раменете не нося. 14.11
141 10

Старата черница 🇧🇬

В двора, до навеса гръб опряла виши снага старата черница. Слушам до забрава, онемяла как шуми и листи сгъва - чудна хубавица. В стари векове, отдавна било пеела, "вървяла" тук и воденица. Черпила във времена усилни от мощта на старата черница. Днес, разклонена на две листва клони над стрехата и зак ...
106 6

Билкар 🇧🇬

по Никола Гигов Защо погалих с длан тревите - да ме опари бащина поръка? Или пък мамин поздрав - билка - горчива спотаена мъка. Платинени коси развявам, прегръщам стръка със душата и чувствам, че се олюлявам - едва държат ме днес краката. Едва ли на живот съм сит, но спомням си - родопски сняг, а пъ ...
140 14

Звънят камбанките 🇧🇬

Звънят камбанките...
затишие пред буря,
по улиците гонят се листа,
човешки вопъл неугаснал
прелитa ниско над прахта. ...
129 8

В... 🇧🇬

В угасващия пламък на мойте свещи,
в жестоката прегръдка на любовта,
тъгата по напразно пропилените срещи
в танц греховен с тъмнината на нощта.
В илюзията на малката принцеса, ...
108 2

Поредна 🇧🇬

1.В живота си на заден план ме постави-
дали въобще ти е пукало за мен?
Затвори вратата и вече ме забрави-
отдавна ли чакаше този ден?
2.Лъжец си и ти го признавам ...
116

Карнавал на суетата 🇧🇬

Нима не знаеш-перфектни хора няма
всички сме просто прах и дим.
Животът ти е огромна,приказна измама,
душата ти погребана под тоновете грим.
Карнавал на суетата,клоуни без сърца ...
131 6

* * * 🇧🇬

Лицата са само рисунки от пламък,
изящна украса вдълбана във камък.
Ирландският вятър пламъкът брули,
но виждал е камъкът толкова бури.
И в белег прелива една светлосянка ...
100

НА ИВО 🇧🇬

Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
> ...
120 6

Не си отивай! 🇧🇬

Не е узряла тази есен!
Птиците не бързат...
Небето пак се е унесло
в мисли непристъпни.
Не е поплакал този кестен! ...
165 14

* * * 🇧🇬

Една любов-отронена сълза.
Една история-несбъдната мечта.
Пристан намирам в познати лица.
Слънчеви спомени бродят в нощта.
Нощни надежди във чисти сълзи ...
93

лято 🇧🇬

Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ? ...
133 14

* * * 🇧🇬

Изпратих залеза.
В огненото му кълбо
догаря спомена от деня.
137 6