Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

R.I.P 🇧🇬

Студът те не сгрява врана ли грачи? Смешно подскача сумракът се влачи. Отблясък последен, смелост несигурна. Молеше,искаше съдбата безфигурна. Отчаяно стихнал оказа се полъхът. Безизходно пагубен на живота поводът. Брезичката нежна надвесила клони сълзица,кристалче... в пръстта се отрони...

cursed_LIAR

Poesía

2006-07-28T12:32:24+03:00 79 8

Самота 🇧🇬

Стоя си в стаята сама,
а над града се спуска мрака.
"Здравей,безкрайна самота"-
обади се момичето,което очите си за теб изплака.
"Как си днес луна?" ...

kukla_barbie

Poesía

2006-07-28T12:27:54+03:00 90

Отивам си 🇧🇬

Отивам си... И няма да ме спреш,
дори отново да ми се вричаш в любовта.
Отивам си... И няма как да се върна назад,
няма как да продължа да те обичам.
Отивам си...Отивам си... Сълзите ми след среща с вятъра ...

Мишела

Poesía

2006-07-28T12:26:56+03:00 78 2

Не ми признавай 🇧🇬

Не ми признавай, че обичаш
нея вместо мен.
Макар да знам, че ще отричаш,
че за мене си роден.
Не ми разказвай - знам прекрасно ...

Мишела

Poesía

2006-07-28T12:26:03+03:00 87 2

Огньове на живота 🇧🇬

Омайните огньове на живота
прииждат с бързи бегове.
Запалват мигом чувства скрити,
събуждат диви зверове.
Изгаснат ли - не ще доиждат, ...

Мишела

Poesía

2006-07-28T12:24:55+03:00 78 4

* * * 🇧🇬

В сърцето ми се разположи нашироко
удобно настани се при това -
в най-мекото потъна надълбоко
отпусна се спокоен и заспа.
Сърцето ми в кошмара се премята, ...

rozary

Poesía

2006-07-28T12:23:58+03:00 123 22

* * * 🇧🇬

Небето в сиво се маскира,
навело тъжните очи -
сълзите си в порой излива,
лицето му се притъмни.
Небето сигурно е мрачно, ...

rozary

Poesía

2006-07-28T12:22:40+03:00 100 12

Край 🇧🇬

Боли,а сълзите от очите капят.
Боли и не мога да забравя какво ми причини.
Боли а чувствата се стапят,
боли от твоите безкраини лъжи...
Не казвай повече че в мен си влюбен, ...

kukla_barbie

Poesía

2006-07-28T12:21:55+03:00 105 4

+ + + 🇧🇬

Душата ми докосна
пустинна тишина,
загърнах я със пясък
навявяващ от стептта.
Пясъка не стопли ...

liviq

Poesía

2006-07-28T12:07:26+03:00 113 14

Звяр! 🇧🇬

Звяр! Не трая да ме дразни тишина! Горещи чукове размятам в ноща! В Пеща не поглеждай! - гори там кръвта! Железни доспехи калявам в жарта. Кънти пещерата, желязото бяло съска във злобни искри. Тази нощ луд съм! Недей ме търси! Вечерям, и къпя се,- все във искри! Недей! Не ми говори! Ти! Черно Огнище ...

Huckleberry

Poesía

2006-07-27T21:07:01+03:00 112 10

Хичкок 🇧🇬

Събудих се! От силен,рязък вик, моят вик! Оглушал! Освирепял! Озверял! Не поглеждам в огледалото, знам какво ще видя! Не поглеждам ноктите си- усещам ги! Не мисля дали са удобни зъбите ми- чувствам че са! Луната е пълна- моята Луна! Камбаната удари полунащ ,и спря! Тихо е! Дано да не си мислиш за ме ...

Huckleberry

Poesía

2006-07-27T21:05:49+03:00 111 8

Животът ми и неговата книга 🇧🇬

Мисли, погребан съм в тях
Ненужен труп, догаряща свещ
Угаснал огън, непотребна вещ
Страх, умора и безкраен бяг
Къде съм? Кой съм? Пак ли се загубих? ...

vimp

Poesía

2006-07-27T19:38:41+03:00 206 28

* * * 🇧🇬

Виждаш ли-небето почерня от всички твои обиди и унижения. що за човек си ти-незная! Защо не протегнеш ръце към мен и не се усмихнеш от душа, а защо предпочиташ дa погубваш любовта ми към тебе ти?- В убиец на моите съкровенни мечти се превръщаш и с моята съдба се опитваш да се разпореждаш даже.... Дъ ...

lunna_sianka

Poesía

2006-07-27T19:36:43+03:00 96 2

Посветено 🇧🇬

на моята голяма любов - Кирето
Въпреки пороя бурята и счупените клони;
въпреки колите пръскащи и улиците недоволни;
ще бъда чиста даже цялата със кал опръскана
когато твоите очи във мен отново котва спуснат. ...

sladurka

Poesía

2006-07-27T19:35:02+03:00 110 6

На колене 🇧🇬

Животът мой, като пътека през пустиня
безшумни стъпки, пясъчна тъга
Душата ми, една светиня
мъждукаща без капка светлина.
Сърцето, ако може да говори ...

vimp

Poesía

2006-07-27T19:33:43+03:00 184 40

Молитва 🇧🇬

Нося ти от себе си частица-
във дланите си "бисерче" прикрих.
Ти само докосни със нежност,
с милувка пръстите ми разтвори.
И виж -как тихичко във тях присветва ...

Бисерче

Poesía

2006-07-27T19:30:51+03:00 150 32

Не ме променяй! 🇧🇬

Изпращам думите си в бездната...Мълчиш... Изглежда, че самичка си говоря... Какво сърце! От лед по-твърдо...Спиш... Намрази ме...Не мога с теб да споря. Накъсани , объркани мечти, фрагменти от живота ми слепени... От тъмното ме гледат две очи, и толкова са тежки и студени. Дори да се завърнеш, ще бо ...

Gentiana

Poesía

2006-07-27T19:29:43+03:00 261 66

Жив си - бързаш - за къде? 🇧🇬

Лятото е в ляво от гората.
Пътят скучен е и пуст.
Лягаш рано, рано ставаш,
за да може утре да си тук.
Бляскаво нелепа е луната. ...

see_more

Poesía

2006-07-27T19:27:51+03:00 108 4

Затвори очи... 🇧🇬

Затвори очи! Нека целуна клепачите,
да разлея във теб нежността!
Целуни ме сега! Горя от очакване,
и по устните пари страстта!
Докосни ме без думи...От всичките казани ...

Бисерче

Poesía

2006-07-27T19:26:29+03:00 181 36

Загубена 🇧🇬

Ти, вятърна моя мечта недогонена, невъзможна, безименна, малко далечна... ти напомняш сълзица нещастно отронена, заличена следа на агония вечна! Огледалният образ на душата загубена, отразява неясна съдба на окаян смешник. Без милост показва ми волята срутена и сърцето замира в нерадостен вик. В нео ...

Estranged

Poesía

2006-07-27T16:54:49+03:00 160 28

Акростих(по поръчка:)) 🇧🇬

Шегувам се през сълзи съжаляващ
Елей сипи - елей
По пътя наш изтляващ
Отивам си сега,ти знаеш...
Тъга за знаме си развявям! ...

Donnerjack

Poesía

2006-07-27T16:53:22+03:00 138 18

Мастилени цветове 🇧🇬

Душата ми стъпва по следите на писалката. Полека се разтваря в нейното мастило. Същността ми прелива в цветовете на лилавото, а сърцето със синьо се е напоило. Протягам ръце и достигам небето. От своето лилаво аз му подарявам. Идва нощта и с нея ветровете, но кротки са. Само пояснявам. Те облаците т ...

Sladka_t

Poesía

2006-07-27T16:52:13+03:00 103 18

Чирпан 🇧🇬

Душата на дете,
аз спомних си сега,
рисувал бе поетът...
Понякога на глас,
в просъница среднощна, ...

Donnerjack

Poesía

2006-07-27T16:51:13+03:00 92 6

Три кратки 🇧🇬

Денят дарява ми живот,
и аз отминал часът си полунощен,
римувам капките дъждовни,
но търся слънце в този епизод...
*** ...

Donnerjack

Poesía

2006-07-27T16:50:26+03:00 113 12

Вярвай 🇧🇬

Гърмът Го възхвалява и славата Му носи
и ангелите също се вслушват във гнева.
Той праща мълнии и поразява
когото пожелае - и денем и в съня.
Обречен е тоз, що оспорва неговата слава. ...

Muhammad_Ali

Poesía

2006-07-27T15:54:21+03:00 136 8

И преди 🇧🇬

Понякога загубил разум,
се мъчиш да си спомниш -
какъв си бил, къде си бродил
и кой за тебе вечно се е молил.
И знаеш това е само чувство, ...

Anoq

Poesía

2006-07-27T15:53:23+03:00 94 2

Да чакам 🇧🇬

Да чакам - само това ми остана,
всеки ден, сама, в мисли безумни,
с търпение, в нужда, молеща...
Да чакам - без сили, примряла почти,
с надежда, с купища съмнения, ...

Anoq

Poesía

2006-07-27T15:45:10+03:00 118 8

Полярни мисли с южни сетива 🇧🇬

Полярни мисли с южни сетива
и сякаш въздух не достига.
Едва пресякла огнена черта
назад се връщам уморена.
Колко мисли днес разбих ...

Djein_Ear

Poesía

2006-07-27T15:42:17+03:00 148 38

Икаров полет 🇧🇬

Слънце.
Без съзнание
и без позорни
мисли сред
лабиринта. ...

Психея

Poesía

2006-07-27T12:57:13+03:00 94 2

Наследството да бъдеш жив 🇧🇬

Поглеждам към
зелените корони
на дърветата,
където птиците
намират вдъхновение, ...

трантор

Poesía

2006-07-27T12:53:55+03:00 150 34

Красота 🇧🇬

Красотата граници не знае -
тя е чиста, истински добра...
Щастие дарява, не изисква,
нито има някаква цена...
Трябват ти единствено очите, ...

Dili_Di

Poesía

2006-07-27T12:37:27+03:00 124 18

Вечната "борба" 🇧🇬

Сляха се устните на любовтта и омразата като две пиявици се впиха една в друга започна да смуче жадно омразата от любовта, а тя/любовта/нали си е добричка, се остави сякаш на омразата да прави с нея каквото си иска! Минаваха нощите и дните, изтърколи се четвърт век почти. и може би затова двете се с ...

moni_78

Poesía

2006-07-27T12:36:12+03:00 98 8

Дива страст 🇧🇬

Дива страст в мен бушува в недрата на сърцето ми, в него корабчета плуват, запътени към твоето сърце. Със скъпи дарове са пълни те: любов,нежност и надежди безброй и всички те са само за теб! Нанизани като броеница нетърпеливо всяко чака своя ред, да го вземеш ти!!!

moni_78

Poesía

2006-07-27T12:35:22+03:00 100 4

На един "приятел" 🇧🇬

Ти ме намрази без да ме познаваш,
ти себе си злепостави с тази представа,
друг път не бързай така,
че току виж на себе си лоша услуга направиш!!!
Недей така! Не със злоба! ...

moni_78

Poesía

2006-07-27T12:34:38+03:00 110 2

* * * 🇧🇬

Когато си сам
и когато си тъжен,
повикай ме!
Идвам при теб на мига.
Ще седна до теб, ...

Dili_Di

Poesía

2006-07-27T12:32:05+03:00 107 12

* * * 🇧🇬

По друмищата скитах се
безпътна,
отхвърлена,
нестретна...
Опитвах как да е ...

Dili_Di

Poesía

2006-07-27T11:17:56+03:00 94 14

Кой е той? 🇧🇬

На братята и сестрите на Адил... Кой е той, че да те притиска до стената? Господ Бог, или низвергнатият – Сатаната? Кой е той, че определя: „Животът ти да бъде жива смърт!”... Да определя, разпределя, да наема, преотдава и душата ти на теб самия да продава... Кой е той? Ще отговориш: „Съдбата има ту ...

Вестин

Poesía

2006-07-27T11:07:29+03:00 184 28

Размисъл 🇧🇬

Как искам да мога всичко да дам,
да бъда отново с теб,
за теб звездите да свалям.
Градина пълна с живот да ти дам…
Как искам до мен сега да си ти, ...

Bienseante

Poesía

2006-07-27T09:25:09+03:00 123 5

хайку 🇧🇬

Като семето
се раждаме отново -
това е пътят.

кумеца

Poesía

2006-07-27T07:20:05+03:00 143 16

Боли от скършени криле 🇧🇬

Боли от скършени криле
Нима нямаме право на грешки?
В живота ни гледат през лупа.
И нашите привички човешки,
непонятни са за дадена група. ...

Етчи

Poesía

2006-07-27T07:16:43+03:00 218 42