*Когато Двама Се Разделят...*
Виждам по очите ти следи от сълзи,
Отронват се и болезнено парят.
Оставил си настрани копнежа за мечти,
А спомените още повече те нараняват… ...
Разруши с гневен вик оковите на самотата, превърни всеки миг в миг на красотата, а нашата обич сложи в кристално кълбо да я предпазим от всичко нечисто и зло.
По прашните петолиния на деня слънчевите лъчи разтягат като дъвка ноти сластни. Всяка нота е умираща от жажда светлина, в прегръдките на горди залези властни. На крачка преди тъмното откровение на нощта, лятото съблича мократа си бяла риза. Кожата му ухае на пот и на дива трева. Уморено през полуотв ...
Вървиш бавно по брега на морето. Босите ти крака с вълните хладни флиртуват... Гларусите, високо горе в небето крещят на глас това, което в тебе тъгува. Недоспали очи - цяла нощ пак си мислил за нея. Уморени сълзи.Неприкрити...Това не умееш. Като на кинолента спомени, съхранили фея, която нежно прег ...
Живея.От време на време потъвам в безмълвие, с очите си гледам,но сякаш не виждам света, дочувам,че нещо говорят, подвикват и питам се, къде си забравих слуха?! А мисълта ми сякаш не бърза, но нищо от нея не мога да спра, дъхът ми остави си тялото, остана ми само плътта. В сърцето ми шири се пустош ...
Когато насаме остана в свойте мисли потопена, сред безброй мечти се лутам, в черни съм вглъбена. В сърцето ми бушуват бури и стичат се в душата отровни сълзи, и хиляди мъки споделени дълбаят в душата тунели,бразди. А душата - самата е толкова стара, през толкова мъки,животи е минала тя, една стара д ...
Искам да отпия глътка свеж въздух,
да се впусна в свят - неизследван, непознат,
да се хвърля надолу без страх,
че нямам опит в този занаят.
Искам да вървя без да гледам къде стъпвам, ...
Къде е смисълът на всичко? Каква е моята съдба? Защо когато те погледна ме пленява любовта? Във очите ти съзирам пламък на един вековен дух, а в гласа ти ,тъй небрежен, мелодия на арфа чух. Гордият ти мъжки поглед, благородното лице, имаш чар неустоим и пълно с обич сърчице. Накъдето аз погледна, на ...
Пътят на приятелството – ярък,
лети в простор – добър и волен:
интелект поднасям за подарък
по начин смел, не и произволен.
Всеки миг създавам нещо ново- ...
Идвам при теб в края на разрушеното време, отломки от сън се стичат а сълзите капят да опарят моето сърце. Идвам при теб с болка да си спомням езика на отсъствието. Ще издълбая самотата с твоята усмивка и сте прегърна с теб умората... Всеки път,когато лицето ти се появи пред мен от цветовете на свещ ...
Татенце, защо? Татенце, защо звездите светят само нощем? - ръце протягам, но не ги достигам. Татенце, защо ли птиците летят в небето? - със две ръце замахвам, но така и не политам. Татенце, защо снегът е като облак бял? - с шепи го загребвам, а той бавно се топи. Татенце, защо са полицаите сърдити? ...
Ни ден, ни миг, съмнение дори – войник е всеки мъж и всякоя жена. Окопна е животът ни война. И аз съм фронтовак, един от вас – самолет, свален над собствена земя, изгарящ танк, изпразнен автомат, и групов гроб на ничия земя, и цвете, поникнало до празния окоп. Ни ден, ни миг съмнение дори – Свободат ...
П ъ т и щ а (хайку) Бели пъртини и следи разпилени, звъни тишина... * * * Пътеки събра и във сноп ги завърза високият връх. * * * Клони превити сбогуват се с вятъра - за тях няма път... * * * Пази водата потъмняла монета - ето, върнах се...
ЗАБРАВИ МОЛБИТЕ И МЕчТИТЕ СПОМЕНИТЕ РАЗПИЛЕИ НА ПРАХ ЗАБРАВИ ЛЪЖИТЕ И СЪЛЗИТЕ ЗАБРАВИ чЕ ТВОЯ БЯХ! ЗАБРАВИ МИНАЛОТО БЛЕДО ПОГЛЕДНИ НАПРЕД ВЕДНЪЖ ПРИЕМИ УТРЕшНОТО БЪДЕщЕТО И НЕ СЕ ПРАВИ НА МЪЖ! ЗАБРАВИ чЕ ТЕ ОБИчАХ чЕ ВСЕ СЛЕД ТЕБ ВЪРВЯХ чЕ ПРЕЗ АДА БОСА МИНАХ чЕ ЗА ТЕБЕ ВСЕ ГОРЯХ!!!
ЕДНА ТРОХА ЛЮБОВ ВЗЕТА ОТ ХЛЯБА НА РАЗДОРА Е КАТО ЗАГУБЕНА ОТРОВА ТОВА ЛИ Е НАшЕТО СПАСЕНИЕ В СВЕТА? В ТЕЗИ СКЪПИ ВРЕМЕНА ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ СТРУВА А НИЕ ХРОРА СМЕ-И ХЕЙ ТАКА ПРЕВРЪщАМЕ ЖИВОТА СИ В РАЗРУХА. ЕДНИ ОчИ ГЛЕДАщИ НАГОРЕ ВЕДНЪЖ ЗАТВОРЕНИ НЕ МОГАТ ДА СТОЯТ ВСЕ ТОЗИ ГЛАД ВСЕ ТАЗИ УМОРА ЗА ОБИ ...
То времето безмилостно препуска
между минути, часове и дни
и няма как в ръцете да го стиснем-
от нас безмилостно ще отлети.
Секунди, мигове, минути ...
... някой който да ми каже добро утро, някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака... ... празнота в душата... нужда да запълня... мислите изпълнени с копнежи... нужда да забравя... сърцето разпиляно по света ...
Ще ме търсиш в образ на нещо далечно и сложно, изхвърлено вън от телата ни- някъде там. Ще взема от всичко по малко, от всичко възможно, да се чувстваш от мене по-сам. Ще пръсна очите си в празното, тъй близко и просто, вибриращо в мрака на някакво уж свежо лице. Ще си тръгна без дрехи,без име от вр ...
Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят, в косите на пролетна богиня. Студени са, нямат неговия аромат. Днес се чувствам като просекиня. Моля зимата да ми подари сърце. Моето, кой знае защо изстина. Превърна се в студено слънце в сиво небе. С него и всичко мое си замина. Боси са стъпките на душата ми. ...