Poesía
14,2 el resultado
* * * 🇧🇬
Танцува безумния вятър в нощта.
Затворих очите си,
широко разтворих прозорците в душата си,
очаквайки хладната милувка на сребристия полумесец.
Кукумявка зловещо изплака, някой береше душа... ...
Затворих очите си,
широко разтворих прозорците в душата си,
очаквайки хладната милувка на сребристия полумесец.
Кукумявка зловещо изплака, някой береше душа... ...
144
20
Искам 🇧🇬
Искам Бягам срещу вятъра! Тичам към дъгата! Слънцето преследвам! Плача със луната... Като песъчинки мислите разпръсквам. В топли дъждове сълзите превръщам. Искам да обгърна цялата земя! И да преобърна сам сама света! Да целувам искам всяка една звезда и вълните морски в длан да събера... Да превърна ...
138
20
За твое здраве 🇧🇬
С печал и тъга напускам брега на този залив южен. Утре на влака ще се кача, но ще бъда тъжен. Колко прекрасни дни ни дари морето, как ни прегръщаше ласкаво вечер небето. Силно желая поне още толкова тук да остана. В топла прегръдка с водата песъчинка малка да стана.... Да ме подхване леко прибоя, да ...
103
12
В един миг ти чувстваш самота 🇧🇬
Самота!
Живот ли е това?
Май ще кажа да.
Тежка ли е таз съдба,
щом обречена е да се скита сам сама? ...
Живот ли е това?
Май ще кажа да.
Тежка ли е таз съдба,
щом обречена е да се скита сам сама? ...
104
4
Искам да танцувам с дъжда 🇧🇬
Не, не искам сега
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води, ...
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води, ...
84
2
Мога 🇧🇬
Мога да те чакам, запомни.
Мога да обичам и със сълзи на очи.
Мога да съм силна,
нежна, откровена.
Мога да чакам любовта ти - ...
Мога да обичам и със сълзи на очи.
Мога да съм силна,
нежна, откровена.
Мога да чакам любовта ти - ...
102
6
* * * 🇧🇬
***
Морето шепне приказки на пясъка,
целува го и бавно се отдръпва.
А всяка песъчинка заблестява
и от солената любов потръпва. ...
Морето шепне приказки на пясъка,
целува го и бавно се отдръпва.
А всяка песъчинка заблестява
и от солената любов потръпва. ...
126
20
* * * 🇧🇬
Песъчинка след песъчинка
Смисълът проплъзва се по моите нозе
Снежинка след снежинка
Рони се и отчаянието по моето лице
Търсейки тези следи ...
Смисълът проплъзва се по моите нозе
Снежинка след снежинка
Рони се и отчаянието по моето лице
Търсейки тези следи ...
126
6
Закачка 🇧🇬
-Гаснещ мъх, кажи ми ручея къде се скри. -Криех дъх, прости ми, слънцето ме изгори. -Здравец чист , кажи ми ручея къде се скри - В синя вис, прости ми, хвърлих своите очи. -Дънер стар , кажи ми ручея къде се скри -Камък бял, прости ми, корените изкриви… -Камък сух, кажи ми, ручея къде се скри! -Вятъ ...
134
12
И може би има надежда... 🇧🇬
И може би има надежда... животът отсъжда, животът нарежда. Полепнала чисто по детските устни – медени капки златисто невкусени. Минават таксита изпълнени с планове, подире им дим и изгарящи блянове. Полегнала честно на пешеходна пътека дъгата чернее– умира полека. Сега го отричаш, но утре едва ли, щ ...
142
18
*** 🇧🇬
Хубаво е с тебе! И с мен на теб, нали? Влюбен ли си в мене? А аз във теб дали? Има ли значение? Нямаше до вчера... И дали, знамение или пък химера? Как? Защо се случи? Трябва ли да знам? Ти да знаеш искаш ли? Има още плам? А пък не би трябвало - Спомен ще си ти! Аз не съм забравила... Ти забрави ли? ...
126
6
Все ти! 🇧🇬
Очите ти - две Въгленчета същи, горят ме с пламнали зеници. Поглеждат ме и сякаш ме прегръщат, разпалват блеснала искрица. Душата - вечно тлееща жарава, готова Феникса да възкреси в единствен Миг, а дотогава в грях, в съблазън ще гори. Небесния ти поглед ме огрява и топли като силно вино. Душата шем ...
148
18
There I was on a July morning 🇧🇬
На "непознаТиЯ" Кажете ми, че има по-ласкаво от слънцето, докосващо през юли. Морето се събужда, бляскаво и Вика ни, а ние недочули, че някъде в дълбоко - синьото разтварят се коралите неистово и гонят пъргаво делфините, Вълни и пяна - отблясъци лъчисти, недовидели изгревите огнени, си Мислим, че ще ...
138
18
Само на ритници реагирам 🇧🇬
Малка бях...Светът ми се смали, щом баща ми в миг се изпари. Майка ми, удавена в истерия биеше ме без предупреждения... Станах вълк със злоба между зъбите, с личен дълг - сам да си спирам кървите... Тръгнах без посока да се скитам... Исках само въздух да подишам... Но светът добър бе на теория, всъщ ...
144
10
