Poesía

14,2 el resultado

Утринна звезда 🇧🇬

Утринна звезда,
сама стои, сама...
Там сред нежно синьото небе,
грее тя за твоето сърце.
Утринна звезда, ...
75 2

Дяволска жена 🇧🇬

Това e тя - отвън е нежна, слънчева, добра,
а отвътре - прототип на дяволска жена.
Разкъсват я и мъка и сълзи,
всяка нощ сърцето и неспирно и болезнено кърви.
И тихо настанява се в чуждите души, ...
97 6

Дъждовни сълзи 🇧🇬

Как красиво вън вали,
тъй както в моите очи.
Но тези горчиви сълзи,
не красиви, а отровни са, уви...
Не са като тези на дъжда, ...
82 2

Остани в сърцето ми 🇧🇬

Ако те помоля
да се върнеш...
ще го направиш ли?
Ако искаш
сърцето си ...
122 8

Ника 🇧🇬

Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...
162 24

Кажи ми... 🇧🇬

Кажи ми във всичките нощи безсънни,
били от любов по- бели от ден,
как самотата е идвала вънка,
а ти си я гонил със мисли за мен.
Колко писма си написал и после ...
167 34

Защо не знам... 🇧🇬

ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/
Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота? ...
104 8

Самота 🇧🇬

Не плачи за мен - не заслужавам.
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...
Очите ти проглеждат с болка. ...
155 14

* 🇧🇬

За цигарения дим, във който
се преплитат адските пороци,
за желанията ни така безбройни,
и копнежът, който тайно ни спохожда.
Съгледал в миг и красотата, ...
103 8

никога няма да бъда пречка 🇧🇬

аз никога няма да бъда пречка
без плач и самосъжаление
вървя сама по неутъпканата си пътечка
заслепяващ спомен ме гони
вятърът болката нежно в мен рони ...
113

Поетът и морето 🇧🇬

Съзирам тук поет да драска-
реди той римите в куплети,
показва морската окраска
и хората със себе си заети.
Поетът съзерцава туй море, ...
157 22

тропот по ламарините 🇧🇬

дъждът трополи по ламарините
два бледи силуета
надбягват се със страстта на годините
тъмнината ги скрива
в пустотата на улиците ...
115 12

Ако... 🇧🇬

Ако остане в тебе яснота...
Ако остане в тебе спомен...
Ако ти цял си тишина
след всичко преживяно с мен...
Ако към птиците поглеждаш, ...
131 18

Високо 🇧🇬

Високо Бели мисли, бяла чешма, бели кръгове в ритъм космичен, бяло бъдеще - белия свят в бели блянове... Слънце в очите.
105 14

Х а р м о н и я (рондо) 🇧🇬

Х а р м о н и я (рондо) Цвете над преспата, връх като трон – миг, но и вечност в очите ни. Хребет след хребет надиплени в синьо безвремие, дол подир дол, ромон на диви реки и простор, знаци, посоки разплискани. Зов древен и силен, космичен и нов сякаш звучи във душите ни. Цвете над преспата. Лунен п ...
147 20

Магия 🇧🇬

Магия И когато пак затворя очи, Там пак ще си ти И когато нашепна твоето име, Чакам те - ела, вземи ме Нося се по облаци след тебе. Ти ме дърпаш с невидимо въже. Ти се превръщаш в любовта за мене, Карайки ме да се чувствам толкова добре. Аз обичам твоята магия, Оставяйки ме без дъх. Обичам те, не мо ...
110 4

Любов ли е 🇧🇬

> Събирам на късчета
> малки навред
> безброй разпилени мечти.
> Подреждам ги бавно
> и тръгвам напред ...
140 12

Откакто казахме си сбогом... 🇧🇬

Откакто казахме си сбогом,
Животът ми смени се с нечий чужд;
Приятелство неразрушимо разрушихме
И аз останах сам-сама във този ад...
Отиде си смехът сърцат ...
130 4

Късно осъзната действителност 🇧🇬

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко ...
106 6

Мнозина призваните, малцина избраните 🇧🇬

"А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и н ...
106 8

Нарисувах твоята усмивка 🇧🇬

Четейки “Листенца”
на Донърджак
Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка- ...
150 20

Прости ми 🇧🇬

ПРОСТИ МИ
Без теб животът ми е сянка на градоносен облак.
Без теб любовта ми е мъртва скала.
Ти трябва да знаеш, че сърцето ми тлее,
а душата немее, когато те няма до мен. ...
115

моя свят... 🇧🇬

В моят свят не исках да те пускам,
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето, ...
97

Рисунка... 🇧🇬

Хващам белият лист...
В ръка взимам боите...
Смесвам различни цветове.
Получава се разноцветна палитра.
Рисувам красиви цветя... ...
97 4

Много ли е 🇧🇬

Нима е много да се усмихнеш?
Да ме погледнеш с поглед мил
А после… лекичко да се присегнеш
и да ме погалиш
просто тъй? ...
99 6

Омагьосаните булеварди 🇧🇬

Омагьосаните булеварди Омагьосаните черно-бели булеварди, трасирани с мъгла и детски стъпки; Женски гръб, бедра и тротоари – дъждовни, целите на светли кръпки. Листа – крака, за миг в объркан шепот… Небе – паваж, оплетени в изгубен писък… Асфалт от корени разкъсан до и от на редове, изпълнени с дъжд ...
120 24

* * * 🇧🇬

По стълбата на своя страх разкривам път във земната утроба. Тук споменът е шепа прах, а слънцето е само спомен в гроба. Тук правилата не важат. Тук няма сводове и неми свещи. Безликите край мен кръжат, ухилени коварно със очи горещи. Един след друг – във вечен кръг – представят се по име и по време. ...
120 12

Маяк 🇧🇬

Обичах навремето бясно да карам... Не слагах коланите, порех шиканите... Любов да раздавам и да получавам... Не мислех за раните, чупех диваните... Обичах навремето песни да пея... Не мислех за лошото, карах през просото... Не знаех, че някой ден ще онемея, в живота на тотото друго бе мотото... Обич ...
116 10

ЛИПСВАШ МИ 🇧🇬

Липсваш ми,във всяка, секунда, минута и час,
в които не си до мен.
Липсват ми, онези мигове, в които ще заспивам
и ще се събуждам до теб.
Липсваш ми! Липсва ми топлата ти нежност, ...
133 2

Морски стих 🇧🇬

Ще взема стих да драсна за морето,
за плажове, за морските вълни.
Капанчета за биричка и цаца
и много, много хубави жени.
Разхождащи тела по монокини, ...
156 20

Дали ... 🇧🇬

Дали съм луд?! -
/така се питат хората/ -
не, просто съм особен,
не повече от тези, които
всяка вечер се напиват, ...
107 10

да грее слънце докато дъжд вали 🇧🇬

..скрих се в онзи аромат
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо ...
99 12

Да се запознаем, Dili_ 🇧🇬

написано за Дили ди
За първи път проплакъл съм във Шейново,
родилен дом във центъра на София -
тогава радостта в семейството ни грейнала
с фантазии в оптимистични строфи. ...
135 6

Кучка 🇧🇬

Всяка прилика с действи- телни лица и събития е случайна... Мъжът ми има си любовница... Но знаете ли как разбрах? Почесах се през мойта нощница и...ужас!"Гостите" видях... Направих се, че ми се вярва в скалъпената му лъжа... Че уж в обществена пералня изпрал се еди-си кога... След време хората се р ...
187 16

* * * 🇧🇬

* * * На Дамян Дамянов Все още поетът лежи под тревите- не цветя, на гроба му никнат стихове- опарничавоискрени, некрасиви, безумни и жилави, неопитоменодиви, влюбенолилави. Все още поетът лежи под тревите. Цветя не засаждайте! Не скубете тревите! Та в тях е душата му- с безумната жажда в бурен да н ...
84

? ? ? 🇧🇬

Душите ни са лебеди, които отдавна са забравили да плуват. Но търсят водно огледало сами да си се полюбуват. Душите ни са лебеди суетни, но не извили шия грациозно. Горките! Те не знаят, че отдавна лебедът е станал пате грозно! 96
153 16

* * * 🇧🇬

Ти дори не ще разбереш
защо си отивам
може би. Просто каприз,
просто женска игра.
Ти нищичко не ще разбереш. ...
95 8

* * * 🇧🇬

В съня ти неспокоен
ще идвам всяка вечер.
Затвори очи и чакай –
Аз пак ще дойда тази нощ.
В съня ти неспокоен ...
88 6

мисли за мен... 🇧🇬

Мисли за мен,
когато мен ме няма,
когато от дърветата
се сипе копнеж,
когато от усмивките ...
108 2

Срещал си ги... 🇧🇬

Срещал си ги...
Те се раждат след първия дъжд
И отварят очи под прозрачна роса...
В морето на изкуството плуват
През първата истинска пролетна човешка зора... ...
148 8