Научих това,
което ти нямаше доблест да споделиш,
научих това,
което предпочете ти да замълчиш.
За пръв път пред мен ...

Любов! Така красива, нежна и неповторима. Така пламенна и страстна. Така сигурна и непоклатима. Така завладяваща и властна. Любов! Твоя спътничка е топлотата. Щастието ти е верен брат. След теб върви и добротата. Очаква те целият свят. Любов! Ти оставяш вечна следа в ума, душите и сърцата. На теб не ...

Боли ме щом видя те със друга!
Боли ме щом кажеш, че не ме обичаш!
Боли ме, когато си далече и зная, че няма да се върнеш!
Ревнувам, когато си с нея!
Ревнувам щом разбера, че за нея копнееш! ...

ГУБИШ СЕ БАВНО В СИВИЯ ДЕЛНИК,
ГЛЕДАШ НАГОРЕ, А СТЪПВАШ ВСТРАНИ
И ТЕ ВРЪХЛИТАТ ДУМИ НАПЕВНИ,
НОВИ ЛЮБОВИ И СТАРИ ВИНИ.
ОЩЕ ЛИ ТЪРСИШ ТОПЛИ ОГНЬОВЕ ...

Много отдавна, на края на света в един красив дворец живееше феята на снежинките. Тя беше толкова красива, че хората, които я гледаха оставаха без дъх пред нейната красота. Единствените приятели на тази красива фея бяха снежинките и затова тя не им позволяваше да си тръгнат от нея и да зарадват хора ...

Между стръкове зелени, между дъхави цветя, свойта мъка ще излея, върху майката земя. Ще разкажа аз на всички, мъката си от душа, и ще грейне пак в сърцето, мъничката светлинка. Ще дочуе и щуреца, мойта мъничка душа, и ще тръгне той да пее, да разказва на света. Ще разказва за полето, за зелената тре ...

Жалко е, когато мислиш, че си смел, а пред всекиго глава си свел. Смешно е, когато рониш думички безброй, за които честичко си хапваш бой. Тъжно е, когато тънеш във разкош, а сърцето ти е само пуста площ. Жалко е, когато мислиш, че си жив, а душата - не, та ти отвътре целият си сив!

Млада съм!
Вървя забързана по шумни тротоари,
потракват токчетата в такт,
с очи зелени ми намигат всички светофари
и аз пресичам булеварда ми така познат... ...

Създаването на българската и славянска писменост от св. Кирил и Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната идентичност на българския народ при всички превратности в неговата съдба. Кирило-Методиев ...

НЕЖНА Е НОЩТА
Звезден прах косите ми посипа
и усмивка Месецът ми подари.
Птича песен от далеч долитна
и събуди в мене хиляди мечти. ...

не беше клетва дори не беше обещание
а само миг изпълнен със желание
не зная някога дали ще се повтори
въпроси много-няма кой да отговори
и двамата сме грешници пред бога ...

Душата ми не плаче, а ридае.
Сърцето ми е вопъл, стон...
с длето от болка в мен дълбае
не стих, а рана .
Сълзи пресъхнали в очите ...

Не искам да съм асфалт... не мога
- макадам съм.
Майната му на всеки,
валирал ме до изнемога.
Искам да съм къща ...

Да съм жена в същия момент,
в който и дете съм.
Да се усмихвам с прикрита суета.
Да не изоставям себе си
на ветровете на живота ...

Какво стана с моите рими... Преди можех да пиша поне... Сега мислите бягат безлични и няма смисъл от празните стихове... Какво стана с онзи стремеж да творя във всеки момент, да създавам ред подир ред?... Какво стана с мен... До толкова много ли ме превзе проклетата болка в сърцето, че чак ръцете си ...

Ти дойде една вечер при мен
и сърцето си носеше в шепи.
Постави го пред нозете ми там,
а в замяна поиска мъничко обич.
Обич ли каза? - изсмях му се аз. ...

Нека почне всичко отначало! Нека пръв да бъдеш ти!
Да разкрия чистата си, непокътната душа.
Истината до край да изричам, без страх от самота.
Да тръпна, да горя...
До край да се отдам на теб и любовта! ...

Искаш вечно да повтарям
как обичам само теб.
Искаш пак да вярвам,
но сърцето ти е късче лед.
Искаш да не виждам ...

СЪДБАТА СИ САМА ИЗБРАХ
Няма болка и няма страх,
моята съдба е само моя!
Въглен съм сред пепел,прах,
ливада тучна на сред пороя. ...

искам да ти изкрещя цялата си обич,
искам да ти кажа цялата си мъка,
искам да знаеш как ме боли от това,
което правиш с мен, как ме нараняваш.
нима за теб не значи нищо това, че те обичам, ...

Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.
В летежа волен под звездите ...

От мъката се роди магията
на едно бедно селско момиче,
защото той взе от нея стихията
и не се върна повече.
Свеща догаряше, когато тя го чакаше. ...

Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...

> За единственото момче което преди всичко е мои приятел
>
>>> Всеки ден минавах покраи теб и се молех ти да ме видиш
>>>
>>> Когато това се случи ти остана мой приятел за мен ти си всичко на този свят за мен ти си небето и мечтите за мен ти си утрото със усмихнатото слънце и карсивата роса. Ти знач ...

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица ...

Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни, ...

>> Какъв мост, само !?
>> Небето - му високо,
>> земята - ниско.

Момичето на тротоара
1. Прозорецът от страната на шофьора се отвори.От вътрешността на колата се показа мъж.Първото,което правеше впечатление у него,бяха огромните му кафеви очи.Изглеждаха мили и топли.Бяха очи на добър човек.После вниманието биха приковали устните му-плътни,с изящна форма.Черната м ...

Празна стая, бяла светлина.
В сянката човек -
дали мъж или жена...
празен стол в сноп белота,
търсещи очи, ...

В окови от злато ръцете ми слаби се движат на два сантиметра... Събличах се и дрехите ми падаха горда бях, но знаех, че не съм в очите им. Събличах се, сълзите също падаха, усещах болката в гърдите им. Танцувах им и знам, че им харесваше, танцувах малко, както винаги. Танцувах им, в очите нещо блесв ...

>>>> Отварям пак портфейла,
>>>> пак от него гледаш ти -
>>>> твойта снимка избеляла
>>>> за пореден път в очите ми блести.
>>>> ...

Толкова добре Пътя ми е грешен Но поемам натам Очите ми се затварят Но не ми пречи да знам Че където и да съм ще те пазя Тук в моето изморено сърце Няма ли как да научиш Че ме караш да се чувствам Толкова добре Аз познах лицето ти в мен Познах че и преди си била тук Аз харесвам как ме гледаш Но веро ...

Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх във нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...

Под бряст зелен овчар седи -
с кавала стар си тъжно свири,
а стадото звънци подрънква -
пасе тревица мълчаливо.
Невестата остави в къщи - ...

> Копая имане...
> На прав път съм - кухото,
> взе да нараства.