Загледана във сивото на дните,
поставен за контур .
Искам да извикам,
да крещя.
Искам цветовете да сменя. ...

"Тъй Близо..."
Ейми Лий
Толкова дълго хвърлях камъчета по прозореца ти,
А не ми хрумна да почукам на вратата.
Минавам покрай статуи. ...

Започваме отново,
за да бъде по-красиво.
Завършваме нещо,
за да бъде поне то в живота ни
диво! ...

> Животът Мой
>
> Дадох... толкова много!
>
> Не видях и капка щастие... ...

" Здравейте,
както разбирате аз съм няма и за да спестя неудобството на тази наша среща, реших да ви напиша това писмо.
Имам проблеми, а те породиха нови проблеми. И в тази ситуация реших да потърся помощ. Аз не ви познавам, но се запознах с биографията ви. Справяли сте се с много тежки случаи, дано ...

Всичко свърши...
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш. ...

Под тежка пръст почиваш ти, майчице мила
изминаха години вече, а спомена за теб боли
аз малка бях и нямах щастието да те имам
разплакано сираче с разбити бъдещи мечти.
Споменавам името ти в радост и неволи, ...

Навън виелица бушува- снегът затрупва върхове. Едно момиче тая нощ тъгува по своето измамено сърце... Снежинки ледени сковават- разбити чувства от кристал. Парченца от сърцата си ми дават, но някой остро ми е дал. Това парче се е забило надълбоко в моята душа. Вземи го с длани,разтопи го- и ми дай п ...

Аз винаги съм търсила закрила и сляпо съм се вричала в мечти. Дори любов да не бях открила всеки длъжен е напред да продължи. Аз винаги съм вярвала в съдбата и искала съм винаги едно- ако срещнати сме ние от земята, нека раздели ни тя с добро. Вярвам,че доброто е нищожно малко в сравнение със всички ...

Веднъж ме погледни- и ще политна! Веднъж наистина ме пожелай! Не знаеш колко малко ми е нужно да забравя смърт,сълза и край. Веднъж ме притисни до теб и тихо! Нищичко не казвай след това. Няма по-голямо щастие когато- тишината шепне всичките слова.

Левски днес
(Есе)
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово през 1837г. в семейство на разорен занаятчия. Като дете животът му е изпълнен с лишения и много труд, но Васил расте честен и сърцат, с открит, човечен характер.
Първите си стъпки в революционното движение прави в легията на Раковски. Там той п ...

Албена Денкова и Максим Ставийски.Като чуете тези имена не си ли представяте най-добрите и най-красивите фигуристи,които България е имала в историята си.Да,Албена и Максим достойно представят Родина на световни,европейски и на Олимпийските игри.Какво по дяволите беше това което стана пред очите на м ...

ЧУВСТВА
Животьт се носи,
душата го знае,
в главата-вьпроси,
сьрцето ридае, ...

Недопита бира...празно място...
изречени тежки думи...
неразбирателство в плен на страх,
не те желая вече ти не си, това
което в сърцето ми нежно беше... ...

Стоя на диванчето и гледам масата. Вече не помня как се озовах тук, нито от колко време стоя така. Последното, което помня, са някакви формули и таблици. След тях, всичко ми се губи. Сега просто си седя на дивана и гледам масата. Една съвсем обикновена маса, с една съвсем незабележителна покривка. Н ...

Здравей,ето че пак ти пиша.Сама съм в моята болна от самота стая.Изпаднала съм в бездната на едно черно съзнание,разцепено от безличната и ужасна действителност.Апатия и липса на всякакви случки,липса на мъже,приятели,близки..любовници.ЛУДОСТ.Липса на топлина човешка.Липса на хора,само улици и движе ...

За пореден път ще вярвам в любовта и пак ще разчовърквам стари рани. Страховете ще изровя от пръстта на погребаните кукли-порцелани. Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание, дори се плаша от това...... че накрая ше заглъхнеш като назидание- за наивността ми вечна в любовта! Ала не искам повече да бя ...

Откраднал не малко сърца, присвоил замечтани въздишки- ти смяташ,че твой е света, редом с отлетели усмивки. Но искам да спреш-вече стига! Твой ред е да чакаш безсънен- да виждаш как кораб пристига и после потъва бездънен......

Отдавна пламъка на първата ми обич, горял бе и изгасна в самота. Но и днес понякога във мен прехвърча онази лумнала по теб искра. Твоето лице ме кара да си спомням, от усмивката избухвам в плач. Но...не бива още да забравям, че изгрев беше някога,сега си вече здрач. Имаш друга-може би и обич чиста в ...

Лилави тюрбани развиват стълбове дим.
Асфалтът е мокър, прозрачен килим
и в него сe виждат, безлични прииждат
хиляди птици - неонови лампи,
угасват, загасват, после светват внезапно, ...

Здравей,колега. Тази вечер
при теб на бара ще поседна.
Налей ми вино с малко чер пипер,
че снощи нещо съм настинала.
Поглеждаш ме, ще прихнеш май. ...

Невинна бях,че те обичах.
Невинна бях,като дете.
Да бъда твоя,се заричах!
Невинно бе и моето сърце.
Всяка вечер аз сънувам теб и твоите очи. ...

Не знам коя съм аз-
грешница или светица..
Жена, дете и майка,
понякога любима..
Животът бърза, бърза ...

Боли..и всичко в мене плаче,
боли ме,а ти вече си далече!
"Обичам те",така ми каза,
и замина някъде в безкрая..
Аз исках да те върна,но не можех! ...

Не се сърди!
Не казвай сбогом!
Не ме вини,
че ме плени!
Не ти се сърдя-знам ...

Дори веднъж няма да изпитам удоволствие да бъда на ръба...
или да благодаря на Бога за утрешния, светъл ден...
нямаше да се събличам гола и да пея под дъжда...
да правя любов,сякаш е последна, в нежния сатен.
О вечност,нещастие! О враг! ...

Когато ти от мен си тръгна, в мене всичко истинско умря и после ти отново се завърна и възкреси ме пак от пепелта! Но днес си тръгвам аз с тъга и всички истини отричам, защото знам, че всичко в тебе е лъжа, лъжа, но още те обичам!

Това е разказ за едно много нещастно момиче,което е разочаровано от любовта без дори още да я е опознало напълно...
Няма значение как се казва и на колко е години,важно е само това,което ще прочетете.
Тя учеше в доста лъскаво училище и всичко вървеше чудесно-получаваше стипендия,имаше приятели и отл ...

Когато нарушаваш белотата,
не е хубаво грозно петно да остане
върху зимните пътища
или върху белия лист.
Когато докосваш белотата, ...

Черни са следите,оставени от нас
по снега.
Черни и кални, и грозни. И страшни.
Страшни като смъртта,
до болка ясни и плашещи. ...

Обичам ви мои слънца,
заради топлината,
огряваща премръзналото ми
от търсене сърце.
А усмивките ви, ...

....поетите ги оценяват след смъртта им,
тези които - в техният свят не са живяли...

Задушница
Седя и мисля-
колко ли са мъртвите,
заминали от този свят
безмълвни,неразбрани. ...