Щастието, това тъй мимолетно чувство те кара да си сляп, глух и ням за всички освен за тези, с които си щастлив. Може би това е чувството, което ти носи най - много болка, болка, която те пронизва като отровна стрела в сърцето. Това е болка, която носи непоправими последствия върху психиката ти. Тов ...

А той живее някъде
и сигурно тъгува,
и сигурно е някакъв,
и сигурно си струва
да го запея в песен, ...

Здравей! Забравила съм вече,
че можех да разказвам други сънища…
Тук няма съмване.
Отдавна
не съм люляла думи за живеене. ...

Той си тръгва и разбира се
нищо ново под небето.
Ще олекне с две – три ризи
сигурно прането ми.
А сърцето ми ще трябва ...

Няма да дочакам щъркел.
Няма лястовици бели.
Гарвани си търсят мърша…
Но…сърцата ни са цели.
Оцелели по поръчка. ...

Стига толкова жива вода.
Много вода изтече…
Някога имах и аз крила.
Остави ме, мокри са вече.
И към началото така ми тежат, ...

Небето свъси оловните си вежди
и изля върху земята воден гняв...
Сам. Пулсира тишината. Без надежди...
Някъде се чува песен на Едит Пиаф...
Чакам телефонът да звънне ...

Струни на арфа съм – за теб аз трептя,
вятър нежен съм – косите ти галя.
Слънце жарко съм – сърцето ти паля,
Есен съм – сънят ти с багри ще позлатя.
Море безбрежно съм – на моя бряг ще стъпиш. ...

Ела!
Ела в сивотата на моя ден
и разпръсни като слънце мрака!
Вие житейски вятър студен -
една изстрадала душа те чака... ...

Въпреки всичките си практически несъвършенства, които днес констатираме, демократичният капитализъм е несъмнен продукт на етическа концепция, първично изхождаща от ценноста на индивидулната свобода. Тази теза се подкрепя от факта, че няма сериозна съвременна социологическа или философска школа, коят ...

Днес никой не оспорва тезата, че ключът към християнството е Възкресението на Исус Христос от гроба. Християнството не твърди, че Той е просто добър учител и прекрасен човек. То вярва, че Бог идва в нашия свят чрез Христа. Целият Му живот ни разкрива какъв е Бог. И след като хората на Разпети петък, ...

Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, ...

Прибрах се. Преди това нахраних няколко бездомни кучета в един от софийските паркове, което правя почти всеки ден от пет години. Снегът е прекрасен, особено в гората. Красив за душата и мек за краката. Слънцето едва прозира като малък блед диск отзад сивите облаци. Студеният вятър опъва кожата на ли ...

И ето го там, стоеше на последния чин, клатейки се на задните крака на стола, както винаги обичаше да прави, той си повтаряше на ум все една и съща дума- очерк, очерк, очерк и пак очерк. От всичките журналистически жанрове, не че ги познаваше много, защото за първа година учеше журналистика, май оче ...

По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена ...

Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше ...

Аз съм изоставено дете. Родено и после захвърлено в “Дом за сираци”.
Първите ми детски спомени са свързани с много топлота и обич. Една любвеобилна майка...Един добър татко...Много оплешивял. Главата му приличаше на яйце. Много ми беше интересно! Питах невинно, по детски: “Тате, къде ти е косичката? ...

***
Аз търся лекарството, което
да излекува болката ми във сърцето.
В аптеките го няма – зная...
Пуста е малката ми стая. ...

Магия
Не вярвам на магии! Не! Ходя здраво по земята.
Но случи се внезапно, неочаквано, дори за мен!
Невероятно щедра и добра бе към мен съдбата –
срещнах теб! Бях мигом от стрела любовна поразен! ...

Огнен дъжд рабива на кристали,
вятър сух раздира се от плач.
Вечен сън с омайните китари,
тиха притча за любов и мед.
Щипка от безсмъртната рецепта, ...

Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...

Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната, ...

първа фурма тя е като китайска ваза (не знам от коя династия) по вероятно от Мин с хода на времето парченца са се отчупили (почти невидимо) можеш да разбереш само ако прокараш пръст по устието по шията по но само ако е гол без ръкавица (кадифена или от тюл) не зная дали го правя но понякога в утрини ...

Няма място за омраза.
Ние сме над нея.
Оня горе ще те пази,
аз ще оживея…
Сигурно ще ми е трудно, ...

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...

И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога, ...

Стоя, а спомените стари ме обземат.
СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
Умри! - прошепвам аз трагично,
гори във старата вълна!
И детски плач в очите на палача ...

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.
Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.
Сладка болка.Плач.Вина. ...

Вълшебните думи
Вълшебните думи са много. Ние ги чуваме и използваме всеки ден. Дори и в един обикновен израз може да се крият дълбоки чувства, вълшебство.
Всяка дума е важна и магическа. Някой ще каже, че вълшебни думи няма, или те се използват само от фокусниците. Но висотата и магията на словото ...

ПРОЩАЛНО ПИСМО
Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече да не ви бъда в тежест.
Мила мамо, ти, която си ме дарила с живот, не ме кори ...

Нощта размахва своите крила полека,
инкрустирани с луна и милион звезди...
Океанът кротко диша с въздишка мека,
нежен бриз лунната пътека набразди...
Вълшебни пръсти галят в тъмнината: ...

Отива си, отива добротата,
изчезва някъде от нас...
Злоба носим във душата
до онзи, сетния си час.
Защо? Защо? Нима е нужно ...

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.
В прахта ще заровя робско имане ...

Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук. ...

В близката дъбова гора живееше стар отшелник. Името му беше Каин, но дали се казваше така, защото в Библията пише за Каин и Авелq или защото на елфически думата "кайн" значи “старо дърво”, това ние не знаем и не можем да знаем, защото родителите му бяха умрели преди много години.
Каин беше същински ...

"Благодаря ти, Господи, че ме запази жив и тази нощ… "
Утринна молитва
Човешкият род съществува от Зората на времето. От тогава до днес Човекът направи голям “скок” в своето развитие – от примитивният хомосапиенс, ловуващ с дървена бухалка, той стана Властелинът на Земята, управляващ целия свят с ед ...

И ти,
като един безкрайно дълъг блус,
се мъчиш да се преведеш.
Дано те разбере
поне едно себеподобно. ...

Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...

Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...

Всеки един от нас се ражда свободен. Всяко малко дете е свободно да се радва, да играе и да прави бели. Ти се радваш на живота, възхищаваш му се, но в един момент всичко се променя. Веднъж навършиш ли пълнолетие осъзнаваш, че всичко което си преживял до сега, всички радости и неволи са били просто к ...