31 июл. 2005 г., 11:44

Сърцето, милото

185 0 16

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!

Сърцето е чисто, невинно-
то само нежно обичаше.
За душата е злато свидно
и на друго сърце се обричаше!

А вие така жестоко го отнехте,
остана празна дупка да кърви.
Защо, защо ми го взехте,
не го оставихте да полети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Леле, боже! Веси, ти ако вземеш да сравняваш стихотворенията в този сайт.....половината ще са сродни! Така, че не си мисли, че те копирам, защото дори не бях ти прочела стихотворението! Никои не е виновен, че така се получава... :/
  • Мартина, радвам се че ти е харесало! Писателче, това което си написал по- горе, изобщо не може да се сравнява с моето стихотворение, така че не се подигравай!!!
  • Първия ти куплет е изцяло взаимстван от стихотворение ми "КАКВО ТИ СТОРИХ,ЖИВОТЕ" публикувано преди 2 дни тук.!
  • Ето го и стиха...
    Ама той е далеч, далеч по-добър:
    цитат:
    Какво ти сторих..Животе,
    че си ме хванал за гърлото?
    Я пускай!...Искам да дишам.
    Не ти ли стигна...
    Изнасили душата ми.
    Тя вече е мъртва,а плътта ми
    се гърчи над гроба.
    Какво толкова сторих,
    че обеси мечтите ми...
  • Браво, до там ли я докарахме ?!!!