31.07.2005 г., 11:44

Сърцето, милото

184 0 16

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!

Сърцето е чисто, невинно-
то само нежно обичаше.
За душата е злато свидно
и на друго сърце се обричаше!

А вие така жестоко го отнехте,
остана празна дупка да кърви.
Защо, защо ми го взехте,
не го оставихте да полети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, боже! Веси, ти ако вземеш да сравняваш стихотворенията в този сайт.....половината ще са сродни! Така, че не си мисли, че те копирам, защото дори не бях ти прочела стихотворението! Никои не е виновен, че така се получава... :/
  • Мартина, радвам се че ти е харесало! Писателче, това което си написал по- горе, изобщо не може да се сравнява с моето стихотворение, така че не се подигравай!!!
  • Първия ти куплет е изцяло взаимстван от стихотворение ми "КАКВО ТИ СТОРИХ,ЖИВОТЕ" публикувано преди 2 дни тук.!
  • Ето го и стиха...
    Ама той е далеч, далеч по-добър:
    цитат:
    Какво ти сторих..Животе,
    че си ме хванал за гърлото?
    Я пускай!...Искам да дишам.
    Не ти ли стигна...
    Изнасили душата ми.
    Тя вече е мъртва,а плътта ми
    се гърчи над гроба.
    Какво толкова сторих,
    че обеси мечтите ми...
  • Браво, до там ли я докарахме ?!!!