Jul 31, 2005, 11:44 AM

Сърцето, милото

  Poetry
183 0 16

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!

Сърцето е чисто, невинно-
то само нежно обичаше.
За душата е злато свидно
и на друго сърце се обричаше!

А вие така жестоко го отнехте,
остана празна дупка да кърви.
Защо, защо ми го взехте,
не го оставихте да полети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле, боже! Веси, ти ако вземеш да сравняваш стихотворенията в този сайт.....половината ще са сродни! Така, че не си мисли, че те копирам, защото дори не бях ти прочела стихотворението! Никои не е виновен, че така се получава... :/
  • Мартина, радвам се че ти е харесало! Писателче, това което си написал по- горе, изобщо не може да се сравнява с моето стихотворение, така че не се подигравай!!!
  • Първия ти куплет е изцяло взаимстван от стихотворение ми "КАКВО ТИ СТОРИХ,ЖИВОТЕ" публикувано преди 2 дни тук.!
  • Ето го и стиха...
    Ама той е далеч, далеч по-добър:
    цитат:
    Какво ти сторих..Животе,
    че си ме хванал за гърлото?
    Я пускай!...Искам да дишам.
    Не ти ли стигна...
    Изнасили душата ми.
    Тя вече е мъртва,а плътта ми
    се гърчи над гроба.
    Какво толкова сторих,
    че обеси мечтите ми...
  • Браво, до там ли я докарахме ?!!!