Проза

18+ Краят 🇧🇬

Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи ...

zingy

Проза

149

Тя,другата жена 🇧🇬

Случайно те заварих с друга,
бяхте седнали с празни чаши.
И нещо ми нашепна мълчешком,
че тя бе жена само за вечерта!
Седнах сьс запалена цигара, ...

Виолета

Проза

209 4

* * * 🇧🇬

Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...

Gorat

Проза

131

"ответен удар- 2" 🇧🇬

"Ответен Удар 2" (Откъс) Х глава Уитмън: Не се ебавай с мен. Детективът: Слушай, Уитмън. Всичко това е илюзия. Разбираш ли? Уитмън: Какви ги говориш? Детективът: Нека те ппитам нещо, Уитмън. Каква зодия си? Уитмън: Стрелец. Детективът: Стрелец. Намирате се в крайната фаза на отдавна започнали промен ...

Batman

Проза

132

Огненото кълбо 🇧🇬

От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...

joanna_vas

Проза

147 8

Бутилка жива вода 🇧🇬

посвещава се на създателите на този сайт
Изворът беше на почти хиляда години.
“Жива вода” – още тогава бе казал някой и народът се стичаше отдалеч. И така до ден днешен.
Огъвах се под тежестта на двете торби. Рейс, тролей и после пак рейс – нямах кола.
Слязох на моята спирка и полека се затътрих с в ...

Matussael

Проза

187 6

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА ДВЕ (АМА) ДУШИ Или смисъла на думата сбогом 🇧🇬

-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...

tuik

Проза

258 10

Пердето 🇧🇬

“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...

joanna_vas

Проза

132 8

Н.А.Д. Смъртта /има място за обич/ 🇧🇬

Пуснах ръката й.
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...

Insect-

Проза

230

Пътят към Небето 🇧🇬

Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...

__FREEMAN__

Проза

198 4

Смисълът на живота 🇧🇬

Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...

squirt

Проза

175 2

Сбогом 🇧🇬

Е, дойде денят, в който ще се разделим, ще си кажем сбогом. И няма да се видим повече. Няма да се видим, защото тръгваме по различни пътеки - кой по по-тясната, кой по най-широката. Но знай, че по която и пътека да тръгнеш винаги ще те помня. Винаги ще те обичам, винаги ще те търся. Ще се върна до к ...

NEMO_IS_NUMB

Проза

226 6

Разказ за Галя 🇧🇬

ТАКА!!! От къде да започна? Най-добре ще е от началото. Преди 16 години на този бял (черен) свят се родило едно малко чаве-Борисчо го нарекли на името на дядо Борис (и двамата). Не се минали и 6 години и Борисчо тръгнал на училище. Всичко вървяло нормално-влизал си в часовете, не обиждал госпожите, ...

NEMO_IS_NUMB

Проза

169

Убийствен Реквием 🇧🇬

Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…негов ...

^AkAsHa^

Проза

154 4

Среща 🇧🇬

Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:
- Имаш толкова хубави бузки, че стават за...
- За какво?
- Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!
- Стига, бе! Караш ме да се изчервявам... ...

Vala

Проза

190 2

Интернет 🇧🇬

Беше ощетен от природата откъм физическа красота. Когато го е създавала, тя не е притежавала много инструменти и подръчни материали. Гледала е да си свърши работата на две, на три. После неудовлетворена от творението си, му беше дала като единствена компенсация невероятно плътен и красив глас. Към н ...

Vala

Проза

193 8

Една малка част от нощта 🇧🇬

В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...

Fallen

Проза

223 14

Заблудени 🇧🇬

И ето, тя заспиваше, а с нея заспиваше и целия свят или поне онази малка частица от него, която тя притежаваше..Сърцето и душата, умът и разумът, болката и любовта, страданието...които и бяха най-присъщи...
За миг тя затвори очите си, но нечий черен образ нахлу в съзнанието й и тя се вторачи в прозо ...

DeaTHroW-ReC_F

Проза

168 4

Птиците умират летейки 🇧🇬

Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...

zingy

Проза

181 6

Теменугите на слепия 🇧🇬

Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, кои ...

pusta_vana

Проза

118

Човек и череша 🇧🇬

Отдавна се каня да натрепя яко черешата-стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и а-ха да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане-кожата ми настръхва като от студ.
И на черешата си ...

Роксана

Проза

126 2

Интровертно 🇧🇬

ИНТРОВЕРТНО
Днес ми е невероятно приятен ден. От първия миг, в който си отворих очите си казах: “Днес е време да взема да пробвам една от онези рецепти за вървене в живота, които наблягат на сентенцията: "Чувствай се прекрасно и наистина ще ти се случват прекрасни неща". Дори ако трябва насила, нало ...

mil_miteva

Проза

154 6

Лед 🇧🇬

Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберииското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...

admin

Проза

402 38

ПРОПАСТ 🇧🇬

Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше ...

Insect-

Проза

227 16

Монолог на една вълшебница - част 1 🇧🇬

"Когато се ражда магьосник, умира една звезда", казват Черните елфи, които живеят в Неназоваемата гора на границата с Риантор. Според тях вълшебниците имали нужда от толкова сила, човещина и любов, с колкото нито един смъртен не би могъл да ги дари. Затова щом новороденият маг поемел първата си глът ...

ТЪЖНИТЕ РАЗМИСЛИ НА ЕДНА СВИНЯ
Свинята Радка (така я наричаше нейният собственик) стоеше начумерена в своята кочина. Гледаше неподвижно в една точка. От време на време забиваше изящната си зурла в пшеничната каша и похапваше апатично. Не й се ядеше особено, защото четинести мисли глождеха едрата й г ...

Vala

Проза

162 2

Здравей отново, или къде беше, търсих те 🇧🇬

Въпрос 1: Познай къде е миглата? (И си пожелай нещо!)
- Здравей!
- Здравей!
- Търсиш ли… нещо?
- Не… всъщност, да… аз ще се оправя сам. Не ми обръщай внимание. Продължавай да рисуваш. ...

kjano

Проза

214 6

Затвор на обичта 🇧🇬

Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване? Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за ...

stormy

Проза

263 4

Доволен 🇧🇬

Шефът ме извика, за да ми трие сол на главата, инак казано – да ми набива обръчите. В последно време се улавям, че въобще не ми се работи...Седя на бюрото си и си играя на компютъра разни весели игрички. Пия кафе и се размотавам като избит електрон. Все пак работя в министерство! Не съм на полето, з ...

Vala

Проза

111

Мисията 🇧🇬

Технологично тяхната цивилизация беше на милиони години пред земната. Те наблюдаваха хората в продължение на хиляди години - на онази малка синя планета, която се намираше на близо сто и петдесет милиона километра от звездата, наречена от тях “Слънце”.
Избраха го за една от поредните си мисии. Не за ...

Vala

Проза

109

Добри са хората... 🇧🇬

Вървя по улицата и ми се струва, че хората ме наблюдават по някакъв особен начин. Може би ми се радват, защото виждам по лицата им усмивка. Вероятно виждат в мое лице приятел... Някои вдигат ръката си до главата, завъртат я странно, но не се сещам какво означава... Във всеки случай това движение не ...

Vala

Проза

153 4

18+ Краят 🇧🇬

Тя,другата жена 🇧🇬

* * * 🇧🇬

"ответен удар- 2" 🇧🇬

Огненото кълбо 🇧🇬

Бутилка жива вода 🇧🇬

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА ДВЕ (АМА) ДУШИ Или смисъла на думата сбогом 🇧🇬

Пердето 🇧🇬

Н.А.Д. Смъртта /има място за обич/ 🇧🇬

Пътят към Небето 🇧🇬

Смисълът на живота 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Разказ за Галя 🇧🇬

Убийствен Реквием 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Интернет 🇧🇬

Една малка част от нощта 🇧🇬

Заблудени 🇧🇬

Птиците умират летейки 🇧🇬

Теменугите на слепия 🇧🇬

Човек и череша 🇧🇬

Интровертно 🇧🇬

Лед 🇧🇬

ПРОПАСТ 🇧🇬

Монолог на една вълшебница - част 1 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

Живот... 🇧🇬

Плачещо момиче 🇧🇬

Наследството 🇧🇬

Философска концепция 🇧🇬

Далновидност 🇧🇬

Иновация 🇧🇬

Превратностите на съдбата 🇧🇬

Тия 🇧🇬

Тъжните размисли на една свиня 🇧🇬

Здравей отново, или къде беше, търсих те 🇧🇬

Затвор на обичта 🇧🇬

Доволен 🇧🇬

Мисията 🇧🇬

Добри са хората... 🇧🇬

Очередь