Проза

ЗАПЕТАЙКАТА 🇧🇬

Колата пак загря. От капака започнаха да се издигат бели кълба пара, шофьорите около нас започнаха многозначително да правят гримаси и да подсвиркват с клаксоните. Явно беше, че няма да можем да стигнем до работата с нея, ще трябва да се вика “Пътна помощ” и тъй нататък. Разправии само. Като не върв ...

писателче

Проза

161 6

ВЪЗМЕЗДИЕ 🇧🇬

Дъщеря ми е на 17 години.
Неочаквано бързо порасна. Или аз остарях неочаквано. Все едно. Времето е минало някак. Не си спомням как - в работа, ракията вечер, лошото настроение сутрин, умора, депресии, грижи за хладилника и телефона. Парното не съм го плащал от една година. Все някой чиновник ще се с ...

писателче

Проза

132 6

ЧЛЕН 4 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС 🇧🇬

- Как се стигна до тук ли ?... Ами...дълга история. Знаеш ли впрочем, как започна всичко? Няма да повярваш! Но е истина ! Ами, пътувах до Своге по работа....На връщане имах около половин час до влака, пих кафе, после реших да хапна нещо на гарата. В ония...нали ги знаеш - гаровите закусвални. Взех с ...

писателче

Проза

155 2

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Plamena

Проза

178

Аз, днес 🇧🇬

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...
Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, искате да удряте ли!? Да ме съборите, търкаляте с ритници из калта?... Давай ...

Paste

Проза

366 20

Кървав залез 🇧🇬

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Blade

Проза

151

Еуфория 🇧🇬

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Blade

Проза

129

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Да откриеш истинската любов
В едно малко градче живееше момиче със свои мечти и цели в живота. Тя се казваше Ана - Мария. В живота й всичко вървеше добре, сбъдваха се мечта след мечта. Ана – Мария успя да влезе в едно от най - елитните училища, да го завърши с отличие, но нещо не беше наред. Изведнъ ...

Pepi_87

Проза

258 2

Идилия 🇧🇬

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.
На спирката почти нямаше хора, той стоеше настрани, подпрял с ...

Dulo

Проза

141 4

Нощ без теб 🇧🇬

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

тони

Проза

287 6

Един безполезен човек 🇧🇬

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

тони

Проза

215 4

Разговор 🇧🇬

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:
- Тежко ...

тони

Проза

219 2

*** 🇧🇬

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В дъното на душата ми се е зародила една бездънна тъга, която често ме кара да ...

Dark_Haho

Проза

203 8

Просто една история 🇧🇬

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта им изтича от тялото?” Тя си задаваше този въпрос, докато гледаше тялото на ...

Далия

Проза

1.4K 60

Та-Ти 🇧🇬

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

ANG

Проза

151

Илюзия ... 🇧🇬

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Tourniquet

Проза

257 10

15 Септември 2004 година 🇧🇬

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...

Tourniquet

Проза

472 30

Когато любовта убива 🇧🇬

Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...

mimiobichamiro

Проза

274 4

С черни очи 🇧🇬

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...

Keri

Проза

176

Раздялата 🇧🇬

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше. Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи, които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си. Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

mem

Проза

251 8

Надежда 🇧🇬

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Nadya

Проза

187 2

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА 🇧🇬

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА
“Сивият кон” е една кръчма по Новия булевард, не знам даже и как се казва, построиха го, като строяха метрото. Съвсем обикновена кръчма, както е обикновено, впрочем и всичко около нас… Между “Опълченска” и “Христо Ботев”. Не е нищо особено, просто ми е на път, като ...

писателче

Проза

158

ПРОСТИТУТКИТЕ 🇧🇬

ПРОСТИТУТКИТЕ
на Янко Чавеев
- Сигурно не си за пръв път при нас, а ?...Знаеш каква е процедурата, нали?
- Не съм била задържана до сега
- Браво на теб! Добро момиче си ти, още като видях го разбрах ...

писателче

Проза

225 6

Това, което снимките не казват 🇧🇬

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...

drop_of_water

Проза

218 2

За край 🇧🇬

Късно е. Може би минава полунощ, а може би утрото чука на вратата. Той се събуди бавно...от нещо и познато, и далечно. О, да! Това е телефонът. Вдигна може би след петото позвъняване. Който и да звънеше, явно искаше да се свърже на всяка цена...
- Ало!
- Здравей! – каза женски глас - познат, нежен и ...

DiVa_82

Проза

229 12

Същност 🇧🇬

Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаш ...

Ендериал

Проза

179 18

ХРАЧКИ ПО ТАВАНА 🇧🇬

“---има неща, които не можеш до забравиш”
Прозорче… . Малко, като дупка в стената. Отвънка с решетки. Четири на брой. Лепкави са на пипане, лепкави от студ. Ако ги държиш по - дълго кожата ти ще остане по тях. С тел като зъби, или нокти на звяр. Покрита със скреж. От лампите скрежта изглежда като от ...

писателче

Проза

178 10

14-ти фувруари(неизпратено писмо) 🇧🇬

14-ти февруари! Сам ли си? Сама ли си?
Да!?
ОК! Няма лошо! Убито самочувствие?! Бриджит Джоунс 2 или 3?! Неудачник 102 или 103?! ОК!
Тя ще е с друг?! Той ще е с друга?! Ама Тя и Той с главното „Т”, нали?!
Кофти а? Ти си прекрасна или прекрасен! Можеш да обичаш и да си обичана/обичан нали? ...

Paste

Проза

419 16

Огледалото 🇧🇬

Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото, както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отго ...

Nadya

Проза

147

Късове жива храна 🇧🇬

Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...

Insect-

Проза

185

Разговор в утринта 🇧🇬

И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?
Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Простичко. И трябва да се сетиш за девиза на мускетарите – „Един за всички и вси ...

Paste

Проза

197 2

Страх 🇧🇬

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...

Ендериал

Проза

192 6

МАЙОРЪТ 🇧🇬

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...

Чинаров

Проза

150

БОЛКАТА 🇧🇬

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...

Чинаров

Проза

212

Часовник 🇧🇬

- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...

Keri

Проза

205 10

Тъжната принцеса 🇧🇬

Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.
Балът започнал нормално- говорила си с някои бли ...

nosense

Проза

160

КУПОН 🇧🇬

КУПОН
“Деца, последно време е…И колкото сте слушали, че иде Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това се познава, че е последно време…”
Сборно послание на Йаков 2:18
-Дай първо, кажи какво ще му пийнем…Ей, майка му стара, доживях да се видим!...Ама и ти си един, ако не те потърс ...

писателче

Проза

184 6

ЖАЛКИ ХОРА 🇧🇬

ЖАЛКИ ХОРА
Гарата бе изпълнена с мъгла, релсите блестяха, заскрежени сякаш.Отгоре-прожекторите бръмчаха, замрежени, ледени, сини.
И сняг прехвърча. Мирише на гара, на влакове, на хора и кенеф
Пикаят навсякъде, дори и през студа пак си мирише.
Както всяка гара. ...

писателче

Проза

164

Черно Слънце 🇧🇬

Пустинята има свое дихание, което може да се усети само нощем. Само когато използваш собствените си нозе .
Само когато от три дни си без вода и храна.
Присъствието на Смърта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва плъмъка на най – тънка чувствителност.
Усещаш зрънцата най – фин пясък , вдигнати от ...

Dark_Haho

Проза

202 4

Любимото ми нещо на този свят 🇧🇬

Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.
И тогава спрях, погледнах, видях и си тръгнах! По - точно ли искаш? Тогава аз бях подранил. Може би с половин час. ...

тони

Проза

234 2

ЗАПЕТАЙКАТА 🇧🇬

ВЪЗМЕЗДИЕ 🇧🇬

ЧЛЕН 4 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС 🇧🇬

Приказка за мартеницата 🇧🇬

Аз, днес 🇧🇬

Кървав залез 🇧🇬

Еуфория 🇧🇬

Да откриеш истинската любов 🇧🇬

Идилия 🇧🇬

Нощ без теб 🇧🇬

Един безполезен човек 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

*** 🇧🇬

Просто една история 🇧🇬

Та-Ти 🇧🇬

Илюзия ... 🇧🇬

15 Септември 2004 година 🇧🇬

Когато любовта убива 🇧🇬

С черни очи 🇧🇬

Раздялата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА 🇧🇬

ПРОСТИТУТКИТЕ 🇧🇬

Това, което снимките не казват 🇧🇬

За край 🇧🇬

Същност 🇧🇬

ХРАЧКИ ПО ТАВАНА 🇧🇬

14-ти фувруари(неизпратено писмо) 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Късове жива храна 🇧🇬

Разговор в утринта 🇧🇬

Страх 🇧🇬

МАЙОРЪТ 🇧🇬

БОЛКАТА 🇧🇬

Часовник 🇧🇬

Тъжната принцеса 🇧🇬

КУПОН 🇧🇬

ЖАЛКИ ХОРА 🇧🇬

Черно Слънце 🇧🇬

Любимото ми нещо на този свят 🇧🇬

Очередь