Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Черните рози 🇧🇬

Когато на монитора най-накрая се появи надписът "Копирането приключи", с рязък удар изкарах компактдиска отвътре, хвърлих го на леглото и се протегнах така, че костите ми изпукаха. Не помнех от колко денонощия стоях пред скапания компютър, но съдейки по схванатото ми тяло, явно бяха повече от две. П ...

Wizard

Проза

2004-07-13T23:17:45+03:00 353 2

Фарът 🇧🇬

Нямах никаква представа къде се намирам. Очите ми постоянно обикаляха заснеженото поле, чиято девствена белота се нарушаваше само от черните петънца на накацалите гарвани, които с лъскавите си черни пера приличаха на сатанински свещеници, дошли да отслужат черната си меса на проклятията и скверносло ...

Wizard

Проза

2004-07-13T23:05:14+03:00 231 2

Усмивка в полунощ 🇧🇬

До полунощ оставаха още броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път. Навън отдавна валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял ...

Wizard

Проза

2004-07-13T23:03:51+03:00 251

Сълзите на камъка 🇧🇬

Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и ...

Wizard

Проза

2004-07-12T23:13:28+03:00 239

Cамотен ли е вятърът? 🇧🇬

Паола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. Часът беше четири през нощта, след по-малко от два часа трябваше да започва да се приготвя за работа, но сънят все не идваше. Десета поредна нощ не можеше да заспи. Беше пробвала абсолютно всичко: вечер обикаляше ...

Wizard

Проза

2004-07-12T23:12:33+03:00 237

Последната операция 🇧🇬

Събудих се целият лепкав от пот. Гърлото ме болеше - явно пак бях крещял насън. В мозъка ми още отекваше ехото от току-що отминалия кошмар. Лошото бе, че не си го спомнях отчетливо; само някаква смътна фигура, подобна на призрак, се мотаеше из мозъка ми. И, да ви кажа честно, хич не горях от желание ...

Wizard

Проза

2004-07-12T23:10:58+03:00 300 10

Помня 🇧🇬

Помня.
Помня как устните й се плъзгаха по моите като къс коприна по загрубяла селска ръка. Помня как пръстите й се вплитаха в косата ми - понякога грубо, сякаш искаше да завърже от нея възел, с който да ме прикрепи навечно към себе си, а понякога толкова нежно, като че ли се страхуваше да не ме нара ...

Wizard

Проза

2004-07-11T23:06:52+03:00 222 2

Отмъщението на гарвана 🇧🇬

Нямах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Бруклин "Вайълет муун". Барманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. Промърморих набързо някакво подобие на благодарнос ...

Wizard

Проза

2004-07-11T23:05:15+03:00 209

Отмъщението е сладко нещо 🇧🇬

“Единствената разлика между женския каприз
и “вечната любов” е тази, че капризът трае по-дълго”
Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
Тази нощ валеше като из ведро. Мислех си, че никога няма да стигна до кралския палат, но ето че не бяха минали и два часа, когато острите кули на безумно нестандарт ...

Wizard

Проза

2004-07-11T23:03:54+03:00 221

Някой ден 🇧🇬

Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че аз вече не мисля за теб. Ще го усетиш в лъчите на слънцето, което ще е натъжено от липсата на усмивката ми. Ще го почувстваш във вятъра, който вече няма да разнася стиховете и разказите ми. Ще видиш как дърветата са с окапали от студения ми поглед листа. Кожа ...

Wizard

Проза

2004-07-11T23:02:27+03:00 587 10

Върни се 🇧🇬

Прибра се много късно, около 1 през нощта.Нямаше я. Точно както се бяха разбрали. Беше се изнесла от апартамента му на предния ден, без да остави никакъв видим спомен от живота си там. Не можеше да понесе среща с нея, с разплаканите и очи, молещи го за втори шанс. На него също му беше тежко, но знае ...

joinmeindeath

Проза

2004-07-11T20:02:40+03:00 313 6

Избягали мисли в самотна вечер 🇧🇬

Водка с портокалов сок. Господи, колко обичам водка с портокалов сок! Часът е един, а аз седя, пуша някаква изгаснала цигара и мисля.
За какво? И аз не знам. След четвъртата чаша мислите започват да се разхождат из празния апартамент вместо да стоят в главата ми. Гоня ги. Бягат доста бързо. Е, какво ...

Keri

Проза

2004-07-11T01:19:03+03:00 233 12

Недовършено летене 🇧🇬

- Долар и двайсет, ако обичате.
От полусънното му състояние го извади грубият, леко дрезгав глас на сервитьорката, който натрапчиво контрастираше с меката мелодия на "Скорпиънс", лееща се от разнебитените тонколони на кафенето. Лари бръкна в джоба си, извади смачкана на топка банкнота и я плъзна по ...

Wizard

Проза

2004-07-10T23:14:20+03:00 176

Лека нощ 🇧🇬

Свършва ли магията на сънищата, когато спреш да сънуваш? Не и ако знаеш, че дори като отвориш очи, ще продължиш да сънуваш наяве. Тогава целият свят около теб започва да прилича на една огромна цветна магия, феерия на светлини и сенки, птичи песни, ветровити погледи... а в центъра на всичко - две ог ...

Wizard

Проза

2004-07-10T23:13:07+03:00 231 2

Коледни сълзи 🇧🇬

Винаги съм казвал, че Коледа е мрачен празник. По принцип няма лошо – та какво по-добро за един Тъмен Маг от един мрачен празник, би си казал някой с извратено чувство за хумор. Вярно е – по принцип си е така, но в действителност, повярвайте ми, не е. Още повече че според традицията Коледа е семеен ...

Wizard

Проза

2004-07-10T23:12:26+03:00 221

Паяжина 🇧🇬

- Добър ден! Какво ще обичате? – попита любезно мъжът на рецепцията – отдавна преминал средната възраст човечец, който все още беше запазил искрата в погледа си и няколко черни косъма в снежнобялата си коса.
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайк ...

Keri

Проза

2004-07-08T23:47:46+03:00 173 6

Душа на кредит 🇧🇬

Бръснарското ножче влезе във вената ми леко, като нагорещен нож през масло. Въобще не изпитах никаква болка, дори когато кръвта шурна като водопад. Побързах да насоча струята към нарисуваната на земята пентаграма, във върховете на която вече горяха петте черни свещи. Когато първата капка докосна зем ...

Wizard

Проза

2004-07-08T18:24:35+03:00 200 2

Аз съм сънят 🇧🇬

Тази вечер отново ще съм сън. Направих всичко необходимо - предупредих приятелите си да не ме търсят, заредих се с две бутилки водка, малко дрога и още едно-две неща, които няма да ви издам, за да не станем много сънища на този свят... а, щях да забравя - и подредих внимателно со уредбата всички дис ...

Wizard

Проза

2004-07-08T18:23:18+03:00 190

Кафе 🇧🇬

- Какво е удоволствие? – попита тя, гледайки го с пронизващите си очи.
- Горещото кафе сутрин. – отговори той с мила усмивка.
- Но то е горчиво...
- Ако не беше, нямаше да е истинско.
Тя наведе глава и се огледа в черната течност. Косата й падаше отстрани като решетки, в които искаше да затвори удов ...

Keri

Проза

2004-07-08T01:06:04+03:00 215 2

Майко!!! 🇧🇬

Майко!!!
Cтъмваше се. Все пак по календар все още се водеше зима, нищо че навън температурите бяха като през юли. Беше едва 6 часа вечерта, а навън сякаш бе полунощ. Бях отчаян. Утре изтичаше последният срок, който смахнатото завещание на побърканата ми майка ми предоставяше. Утре вече щях да съм мъ ...

Wizard

Проза

2004-07-06T00:35:31+03:00 191

Любовта е мъртва 🇧🇬

Любовта е мъртва
(разказ - от цикъла "Кръчмата "Зелената котка")
Вековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хру ...

Wizard

Проза

2004-07-06T00:28:20+03:00 267

Смъртоносна илюзия 🇧🇬

- Прощавайте, дали ще може да ме упътите към Сентръл парк? Не съм оттук...
Тези няколко думи успяха да извадят Джени от унеса, в който бе изпаднала от няколко минути насам. Тя стреснато вдигна очи. По-късно щеше да забележи, че цигарата u почти бе изгоряла недокосната в пепелника, в кафето пред нея ...

Wizard

Проза

2004-07-06T00:25:51+03:00 171

Нещо като любовна история 🇧🇬

Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не г ...

_FioNa_

Проза

2004-06-27T13:37:24+03:00 387 4

Пътят към Ада 🇧🇬

Пътят към Ада
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 4)
Пътят беше безкраен. Хипнотизиращата прекъсната осова линия сочеше към хоризонта едва ли не обвинително. В далечината дългите бели тирета постепенно се скъсяваха и се превръщаха в точки, така че имах усещането, че се разхождам по огромна радиогр ...

Wizard

Проза

2004-06-27T02:18:05+03:00 197 4

Хамелеонът 🇧🇬

Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна - всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини - от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна ...

Wizard

Проза

2004-06-27T02:12:42+03:00 169

На С. 🇧🇬

Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...

AREOLA

Проза

2004-06-21T16:14:16+03:00 228

9 минути 🇧🇬

Девет минути би трябвало да са достатъчни, за да закопчея горното копче на блузата си, да се обърна, да свия в първата, удавена в асфалт тръбичка на обгазения лабиринт и да потъна в самодостатъчната си вечер, между бедрата на отдавна започната книга. не помня началото и, не помня дори последния проч ...

accidia

Проза

2004-06-19T21:00:23+03:00 225 2

Театър 🇧🇬

Театър
Ръцете ми са вплетени в твоите.Около нас се носи ароматът на твоето топло кафе.Ноември месец е , навън е студено,а ние сме в онова кафене,в което решихме да бъдем заедно преди точно две години.Само че тогава нещата бяха различни.Гледаш ме със същия поглед както тогава,само за мене вече не е с ...

joinmeindeath

Проза

2004-06-19T18:32:47+03:00 215 6

Алкохол,наркотици и сивкав дим 🇧🇬

Кошмар...
Лепкава тъмнина.Изгубени хора.Огледало.Погледи,просещи от студеното стъкло,желание да върне поне за миг спомена за това,което са били някога,за това, което никога няма да се върне...
Тя протяга ръка към чашата...
По полу-прозрачната и кожа пълзи мрежа от разкъсни чувства,разбита любов,погу ...

_FioNa_

Проза

2004-06-18T12:24:57+03:00 247

Зад стъклото на душата ми 🇧🇬

Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешкат ...

_FioNa_

Проза

2004-06-18T11:48:12+03:00 208

ГРОБИЩЕН СМЯХ 🇧🇬

Вчера отново умрях. Вече започна да ми омръзва, честно казано. Едва ли някой от вас е умирал, но като ви се случи, че видите, че това не е чак толкова забавно и щом работата опре до това, ентусиазмът ви ще се изпари яко дим. Първо отказват мускулите и тялото ти застива. Дори не можеш да извикаш. Пос ...

Wizard

Проза

2004-06-14T12:40:17+03:00 269 2

Погледът на Горгона 🇧🇬

Бавно прекосих малката стаичка в опърпания мотел, където преди един Господ знае колко време (часове? дни? седмици?) бях отседнал, и влязох в банята. Краката ми сякаш ме носеха сами. Опитвах се да се самозалъжа, че всъщност копнея да изпия пет-шест аспирина, за да позамажа поне за малко отвратителнат ...

Wizard

Проза

2004-06-14T12:39:21+03:00 131

* * * 🇧🇬

Всяка една минута без теб е цяла вечност,която ме изпива.Тази вечност изсмуква щастието от мен и убива надеждата, че скоро ще те видя.Като едно малко, наивно дете аз се поддавам и попадам под неина власт, а от там трудно се излиза.Сърцето ме боли,сякаш хиляди ками го пробождат с остриетата си ,изтръ ...

ani4ka

Проза

2004-06-13T21:16:56+03:00 255 10

Чувствам любовта 🇧🇬

Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлив ...

ani4ka

Проза

2004-06-11T20:49:00+03:00 362

Самота 🇧🇬

Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавн ...

ani4ka

Проза

2004-06-11T20:30:36+03:00 242 2

Пътят на снежинките 🇧🇬

Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат ...

figaro

Проза

2004-06-09T18:54:10+03:00 168

Нечутата дума 🇧🇬

Нечутата дума
Около обяд разговарях с един Човек – не много стар, но и не много млад. Черен панталон, черен шлифер и черни обувки бяха частите на неговото облекло. Този траурен тоалет се допълваше и с черно бомбе, което закриваше част от лицето му. Да не пропусна да спомена, че този Човек си беше вд ...

figaro

Проза

2004-06-09T18:52:58+03:00 236 2

Щастие 🇧🇬

Не вярвам парите да могат да направят човек истински щастлив, бедния има много нещастие в живота си но кратките щастливи мигове са много по-ценни, защото са рядкост, защото са истински. “Щастие с пари не се купува” имаше такава песен, и е истина. Простотата е в основата на всичко, малките неща съдър ...

d_e_m_o_n

Проза

2004-06-09T18:28:58+03:00 205

Сезонът на откъснатите цветя 🇧🇬

Сезонът на откъснатите цветя
Лари Клейтън, китаристът, по чиято музика въздишаше цял свят, но по чието нашарено с белези и изкривено лице не биха се прехласнали и най-закъсалите в интимно отношение пубертетчета, се събуди в отвратително настроение. Около леглото му бяха струпани накуп три бутилки во ...

Wizard

Проза

2004-06-02T22:44:22+03:00 169

Бащата 🇧🇬

Бащата
Над Айрънвил полека-лека започваше да се смрачава. Много обичах точно тези мигове, преди по небето да започнат да изгряват бавно, една по една, яркобелите звезди, каквито могат да се видят само в такъв планински град, закътан в дълбоката провинция на Южна Дакота. Точно тогава винаги излизах о ...

Wizard

Проза

2004-06-02T22:43:21+03:00 187