Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв 🇧🇬

Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Една нощ заспах, а когато се събудих, открих, че до мен си легнала ти. Бях много учуден и отначало си по-мислих, че сънувам. След това обаче разбрах, че всъщност съ-нувам, че сънувам. Или беше обратното? Не помня. Спом-ням си само как сдържах дъха си, за да не ти ...

Wizard

Проза

2004-05-31T18:18:34+03:00 287 10

Една душа 🇧🇬

Уморих се да чакам да те видя.Уморих се да си спомням твоя глас.Уморих се да лъжа,че не те обичам вече. Животът ми бе дълъг миг.Миг от вечността,споделен с твоите устни.А ето сега ... умирам!Прости ми!Знам,ще го направиш!Вяравм в твоето сърце - атм криеш моето лице,едно лице,което ще те преследва,до ...

sunny84

Проза

2004-05-31T01:10:57+03:00 165

CЪН 🇧🇬

СЪН Искам да заспя , да заспя и да сънувам , че си тук...при мен... Очите ти - толкова престъпно строги , пазещи чувствата ти - ме пронизват и аз забравям , забравям , че съществувам. Усмихвам се.Не искам да търя друг път към теб - този е наи-прекият.Кажи една причина да те забравя.Не мога д аустоя ...

sunny84

Проза

2004-05-31T01:04:55+03:00 183

Падаща звезда 🇧🇬

Падаща звезда Ти си звезда сред много звезди,но то блестиш като никоя друга.Не угасавй! Всеки търси начин да осмисли живота си - ти си мойто вдъхновение.Некавечно да е нощ,нека не настъпва денят,за да виждам през прозореца блестяща твойта светлина. Като вечерницата ясна твоита сила притегателна,Звез ...

sunny84

Проза

2004-05-31T01:03:29+03:00 190

Погледът на мъртвите 🇧🇬

Погледът на мъртвите
Саймън Блекмор, дизайнерът, подлудил половината свят с налудничавите си на пръв поглед рекламни стратегии, които обаче носеха милиони долари на компаниите, за които работеше (а и на самия него... от време на време), се събуди със странното усещане, че е забравил да свърши нещо в ...

Wizard

Проза

2004-05-30T23:53:23+03:00 227

Мракът и дъщеря ми 🇧🇬

Мракът и дъщеря ми
(разказ)
Студено ми е. Направо умирам от студ. А в същото време ме е страх да стана и да пусна отоплението. Страхувам се, че щом се изправя, и веднага ще се строполя на пода като труп. Чувствам краката си като гумени или като направени от желе. По дяволите, колко ми е студено!...
...

Wizard

Проза

2004-05-30T23:52:09+03:00 328

Любов с кървави сълзи 🇧🇬

Любов с кървави сълзи
Не знам дали ще можете да разчетете това, което пиша в момента. Моля да ме извините. Едва ли обаче и вие ще пишете по-добре с оковани в белезници ръце. На всичкото отгоре ужасно ми убиват и прангите на краката - явно глезените ми са подпухнали... или пък всеки момент ще се случ ...

Wizard

Проза

2004-05-30T01:02:54+03:00 266 2

Затиснат от времето 🇧🇬

Ето те отново на тази уличка,върху която лунната светлина пада неуверено.Изпълнен с тъга и страх,разбиващи съзнанието ти,ти се отправяш към безкрайната пътека на самотата...Хиляди мисли те връхлитат,опитваш се да разбереш другите - но правиш скок в празнотата.Всичко това те обърква.Исторята се повта ...

wicked_girl

Проза

2004-05-30T01:02:03+03:00 175 2

Слепецът 🇧🇬

Слепецът
Всички познаваха слепия уличен музикант. Всеки ден в ранни зори облеченият изцяло в черни кожени дрехи човек сядаше на ъгъла на 42-ра улица и Парк Лейн и стоеше там до 9-10 часа вечерта. В свиренето му имаше някакъв ритуал, който никой от любопитните минувачи досега не бе успял да разгадае: ...

Wizard

Проза

2004-05-29T21:38:49+03:00 181 2

Вавилонската курва 🇧🇬

Вавилонската курва
Аз съм Христос.
Китките на ръцете ми нямат здраво място по себе си, само че вместо от гвоздеи, раните са от бръснарски ножчета, начупени стъкла и кухненски ножове.
Обувките ми са изпокъсани от дългото скитане, но не из вечните свети земи на Израел, а из покритите с калдъръм кокети ...

Wizard

Проза

2004-05-29T21:37:19+03:00 202

13-ата глава 🇧🇬

13-ата глава
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 6)
Събудих се от звука на камък, който стърже върху камък. Отначало не можах да осъзная откъде се разнася сухото търкане, но после полъхът, който разбута застоялия въздух, заобикалящ ме от незнайно колко столетия, освежи паметта ми. Бях в гробница. ...

Wizard

Проза

2004-05-29T21:35:41+03:00 130

Докосване 🇧🇬

Днес се чувствам изключително свежа.Ръцете ми са ледени ,все едно са отрязани къс4ета от леден блок.Навън е прекрасно слънчево време .Но времето несъответства
на онова което усещам никак даже .С усмивка вътре в мен се таи една надежда един мираж. На върховното недостижимо блажено докосване до онова ...

BlueVelvet

Проза

2004-05-29T18:12:31+03:00 212

сън 🇧🇬

Усмихвам се но всъщност душата ми плаче.Усещам топлината от неговата ръка,която ме е хванала здраво ,като в примка.Вървим напред забързано...с бързината на товарен влак който няма търпение да се отърве от ненужния товар ,който носи.Слънцето се отразява в червените къдрици на момичето,а топлия вятър ...

BlueVelvet

Проза

2004-05-29T18:10:49+03:00 167

Алени бегонии 🇧🇬

Алени бегонии
Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам ...

rude_boy

Проза

2004-05-28T00:05:33+03:00 148 4

ИЗГУБЕНА 🇧🇬

Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , неж ...

Kallina

Проза

2004-05-25T21:34:05+03:00 259 6

Вълна 🇧🇬

Оправям си пънка в огледалото. Бях ли вчера тук? Нямам спомени. Роша небрежно косата си. Нещо естествено без претенций за идеалност...като мен самия (?). Пускам водата и сякаш чувам...някой извън мен говори...отново този глас. Кой говори зад стените? Може би ти си гласът който винаги ме кара да забр ...

Кащей_Безсмертньi

Проза

2004-05-24T01:05:35+03:00 161 10

Без Изход 🇧🇬

Сънувам. В съня ми се появява странно позната картина. Стая. Някаква стая, обляна в светлина, може би е баня или кухня. Отвсякъде зловещо лъхат болка и мъка. Изведнъж силен плач нарушава тишината.
Оглеждам се - едно момиче. Тя седи присвита на пода и плаче. Сълзите й се стичат по бузите и падат тежк ...

MadamMim

Проза

2004-05-23T12:51:06+03:00 322 4

ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН 🇧🇬

ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН
/Разказ – игра/
УВОД / ПРОЛОГ
Беше средата на Септември. Студено и ветровито времето не жалеше никого. Идваше зимата, но при все тази студенина, която ги посрещаше те не се отказваха. И не само това. Те дори още по-настървено нападаха, защото там откъдето идваха беше по-лошо. Та ...

alexandartheo

Проза

2004-05-22T12:07:13+03:00 191

Пеперуден пъшкул 🇧🇬

Събуди се.Отвори очи.Въздъхна обречено.Още един ден,пуст и неубещаващ нищо,за което си струва да стане.Слънцето отдавна е изгряло,но какво от това,просто още 24 часа,в които напразно ще ходи,говори и диша.Ставайки от леглото,дъха и спира,краката и затреперват,като че ли борейки се с невидими окови,с ...

Y_V

Проза

2004-05-22T12:00:15+03:00 188 2

ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА 🇧🇬

ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА
Тя премина покрай групата с момчета с видимо самочувствие. Беше облечена с тъмни дрехи с екзотични нюанси от изкрящи цветове. Имаше убийствено излъчване: като черна котка в пълнолунна нощ; светещи жълти очи. Такова впечатление оставяше на хората. Мина като някакво привиде ...

alexandartheo

Проза

2004-05-22T11:48:25+03:00 233

Копнеж 🇧🇬

Есен...Малко момиче се е залепило за прозореца в очакване на някого. Пръстите й са оставили гореща следа по безпристрастното стъкло. Капчиците влага се плъзват от допира с топлата длан и проплакват неосъзнатите сълзи но момичето. Лицето й е оставило влажна сянка по прозореца. Тя чакаше. Безмълвна ст ...

diva_rozi4ka

Проза

2004-05-21T03:33:48+03:00 195

Даровете на Любовта 🇧🇬

Даровете на Любовта
Да вдигнем тост за Любовта!
Да вдигнем тост за Жената!
Дайте от онова кървавочервено шампанско, от онова горчиво, с вкус на сълзи дяволско питие, което кара душата да стене на глас. От онова шампанско, което приспива мозъка, връзва крилете на душата и отвръзва ужасно главоболие, ...

Петър

Проза

2004-05-18T20:55:43+03:00 242 2

Бог умря, да живее бог 🇧🇬

Посвещавам този разказ на
РеНЕ (Ирена Тодорова), която
не харесва стихотворенията ми.
Дано харесаш този разказ.
Джо беше бог. След последното "разтърсване на чувала" породено от промяната на виждането, че местен човек трябва да е бог на своята планета, Джо стана бог на една малка спретната планета с ...

suffer_angelus

Проза

2004-05-17T00:42:05+03:00 303 14

Кратка история за един спомен 🇧🇬

Тя седеше в кафенето и чакаше. Чакаше него. Беше дошла доста по-рано от уречения час, за да обмисли нещата. Не си спомняше момент, в който да е била по-объркана. Всякакви мисли се въртяха в главата й. Представяше си какво би станало и как би се почувствала, ако наистина направеше това, за което беше ...

lady_love

Проза

2004-05-16T20:51:48+03:00 270

Сам 🇧🇬

И той пак е сам. Без мечта, без надежда, без любов. Аз го виждам как тъжно плаче в нощта! Защото...живея в съседния блок. А вие знаете ли защо е тъжен? Защото любовта на живота му го напусна!
Вали. Той е на прозореца и плаче.Плаче, а сълзите му падат на перваза.Горкият! Беше се влюбил в такава ужасн ...

Dea

Проза

2004-05-14T23:54:40+03:00 184 2

Как земята реши проблемите си 🇧🇬

Посвещавам този разказ на
impure_blood и kjano (Калин Кемов),
които с мненията си във форума
ме накараха да напиша този разказ
Благодаря! ...

suffer_angelus

Проза

2004-05-11T23:08:48+03:00 372 6

от нея до завинаги 🇧🇬

ЛЯГАМ И ПУША...
УСТАТА МИ...
СПОМНЯМ СИ НАКЪДЕ ТИЧАМ, ШЕПНЕШКОМ.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ- УСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ. КАКТО ПО- РАНО.
ПОМНЯ КАК СЕ ИЗМЪЧВАХ ВЕДНЪЖ. ПОМНЯ САМО, ТЯ НА МОЕТО ЛЕГЛО... С ВДИГНАТИ КОЛЕНЕ, КОЯТО НАВЯРНО МЕ Е ОБИКНАЛА. ИЗДАВАЩА СВОЯ ЗВУК КАКТО ВИНАГИ. АЗ МЪЖЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ СЪМ И ИЗНЕВЕР ...

РеНЕ

Проза

2004-05-07T22:06:18+03:00 249 8

будният мозък и заспалото тяло 🇧🇬

няма значение колко стълби ще изкача и накъде ще бягам. няма значение с кого ще говоря. няма смисъл от всичката активност на горепосочените действия. то е в мен, независимо от това дали гледам децата в парка или обикалам из мокрите пътища. то е в мен. независимо от това колко билети ще си купя и мес ...

РеНЕ

Проза

2004-05-07T22:04:12+03:00 163

Неочаквано наследство 🇧🇬

Неочаквано наследство
- По дяволите! – изруга Джон и се отпусна ядосан на
седалката. – Тези проклети задръствания!
Докъдето му стигаше поглед, се виждаше върволица от коли.
Той бе попаднал в едно типично за ...

agent07

Проза

2004-05-07T03:05:27+03:00 149 2

* * * 🇧🇬

мойта любов, нашта любов, някъде в началото на нашите улици, колкото жива, толкова и мъртва, толкова далечна и истинска, истински убиваща, все още. най- страшната смърт, породена от невъзможности, без теб, от теб, нашите думи, твоите думи, несподелени, от невъзможност да говоря всичко, да ти кажа вс ...

РеНЕ

Проза

2004-05-06T14:41:40+03:00 162

ЕДНО, ДВЕ И ТРИ 🇧🇬

ЕДНО, ДВЕ И ТРИ
по Сара Кейн
ЕДНО: Обичам ги. Те сега са всичко, което искам и което имам. Те са моят живот. Те са аз. Моите противоречия, моите две граници. С единият започва всичко, а с другият свършва.
Обичам го, обичам го вече цяла вечност. Той ми подари живота си още на първата среща, сърцето с ...

РеНЕ

Проза

2004-05-05T23:22:44+03:00 176

Женското щастие 🇧🇬

Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар ...

FireMaster

Проза

2004-05-01T13:12:27+03:00 221 8

По-скоро картина 🇧🇬

"А ти помниш ли, когато ..."
"Бяхте малки вие тогава, сигурно не помните ..."
"Цвете, подай ми кутията със снимките ... " - отдавна съм й простила, че ме бърка с дъщеря си. 70 и горница години тежат натрупани в бръчките по лицето й, във всяка една извивка на артитрните й пръсти, във всеки един бял к ...

Anele

Проза

2004-04-27T22:16:00+03:00 157 8

Шосе 112 🇧🇬

Шосе 112
Мари-Йоанна отметна два пъти коса - на ляво и на дясно; нежно я повдигна с ръка й я остави да падне меко върху раменете си. Огледалото на стената я отразяваше перфектна - такава каквато си е. Премлясна с устни и ги начерви.
Дани видя отражението си, но не обърна внимание. Застана пред писоа ...

kjano

Проза

2004-04-26T19:00:33+03:00 189 6

ДЯВОЛСКОТО ОКО (проекто-роман) 🇧🇬

“Аз отивам по пътя на целия свят.”
Царе ІІІ 2:2
Глава първа
ЕДИН ОБИКНОВЕН УИКЕНД
- Добро утро! ...

kjano

Проза

2004-04-26T18:57:10+03:00 329 4

Лудост: Бягството на играча 🇧🇬

ЛУДОСТ: БЯГСТВОТО НА ИГРАЧА
Отново съм буден. Днес за трети път и скоро пак ще заспя. Ще ме унесе; дори няма да имам време да мигна с очи. Вече пети ден ме тъпчат с упойващи вещества. Не ми казват кога ще ги спрат. Всъщност, никой не е влизал при мен от известно време. Не и в кратките моменти, когат ...

kjano

Проза

2004-04-21T15:49:06+03:00 329

Синьо, Червено, Небесно 🇧🇬

СИНЬО, ЧЕРВЕНО, НЕБЕСНО
Бившето гадже ми каза: Не я убивай!
Ще помисля - отговорих й аз.
Синьо и ясно небето бе легнало ниско на ширналите се малки възвишения. Слънцето се губеше някъде из дълбините му, заело най-високата си позиция - невидимо и жарко. Царство на тишината - мигове, в които всичко жи ...

kjano

Проза

2004-04-18T00:51:29+03:00 204 2

Изповед на една блудница 🇧🇬

Първа нощ
Знаеш ли,точно сега как се чувствам?Ще ти разкажа накратко какво ми е.Не искам да си мислиш,че искам съжаление,просто трябва да ме чуе някой.Не мисли,че съм пропаднала жена,не ми го казвай!Не бях,но станах.Знам ще кажеш,че не може да има извинение за това,но аз сама се извинявам пред себе ...

desi nova

Проза

2004-04-16T16:58:02+03:00 262 6

Приказка за жабока Гилбърт 🇧🇬

Гилбърт. Горският жабок се чувстваше ужасно грозен и тъжен - беше единственият жабок в гората и беше толкова неприятен на всички, че никой не искаше да е в неговата компания - птиците щом го видеха, литваха нависоко, дърветата не му даваха сянката си, а зайците бягаха уплашени. Горкичкият Гилбърт! К ...

sunny_smile

Проза

2004-04-13T22:28:11+03:00 170 6

Чувства от миналото 🇧🇬

Реката беше придошла и всички се лутаха изплашени.Не знаеха дали ще продължи да се вдига нивото или дъждовете ще спрат.Всички бяха в паника.
- Сюзан,къде си? – чу се притеснен женски глас. – Къде отиде,къде си?Сюзан – отново се чу гласът.
- Тук съм мамо.Не се тревожи за мен.Искам още малко да помогн ...

desi nova

Проза

2004-04-02T16:06:23+03:00 241 4