Проза

Дрога 🇧🇬

Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...

Zimed

Проза

241 2

Баба VS. Kid 🇧🇬

Мразя понеделниците. Едни такива прокобни и сънливи. Трябва да ставам рано-рано за глупавата лекция и знам, че едва ли даскалицата ще дойде... Рейсът е претъпкан. Какво ли се учудвам, всяка божа сутрин се натъпкваме като в Моисеевата лодка, в моя случай е пълно с животни. При него е имало и хора. До ...

adonis

Проза

248 20

Спомени 🇧🇬

Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...

AmazonkA

Проза

229 10

Стъпка в непознатото 🇧🇬

Стъпка в непознатото
(продължение на разказа Шепот)
Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...

ForsakenSoul

Проза

192 8

Диханието на зимата 🇧🇬

Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...

Wizard

Проза

229 4

ВЪЛЧА ОТКРОВЕНОСТ 🇧🇬

ВЪЛЧА ОТКРОВЕНОСТ
...Бяхме някога много близки приятели.
Лека му пръст, наистина...беше ми искрено близък!
Не знаеш как приех това, което стана с него...Не знаеш какво преживях...Исках да го последвам, исках да умра веднага, на място... Но животът, мила моя, трябва да продължи. Въпреки всичко! Въпре ...

писателче

Проза

228 8

Като коте в бъчва 🇧🇬

Като коте в бъчва
“… Понеже няма нищо тайно, което
да не стане явно, нито пък скрито,
което да не стане известно и да не
излезе наяве… ” ...

писателче

Проза

156

Бог в парка 🇧🇬

Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...

Niilo

Проза

191 10

00:00h 🇧🇬

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Zimed

Проза

527 34

Сън за пролетта 🇧🇬

Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...

figaro

Проза

166 2

БОЛКАТА 🇧🇬

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

Чинаров

Проза

219 8

МАЙОРЪТ 🇧🇬

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Чинаров

Проза

150 2

Кошмар 🇧🇬

Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...

ani4ka

Проза

214 14

Нощни пеперуди 🇧🇬

Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...

Amely

Проза

165

Един кокосов,лунен ден 🇧🇬

И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната.
И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната.
Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден.
И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден.
В едната си ръка държах ...

ani4ka

Проза

170

За Любовта 🇧🇬

На Светльо и любовта.... Липсваш ми, толкова много, че не знам как изобщо живея. Имам чувството, че нещо ме прокле и никой и нищо не могат да ми върнат любовта, която беше ти и ще си останеш само ти. Не мога да повярвам, че те няма, а мина толкова много време. Трябваше вече да съм свикнала с факта, ...

Shmoksy

Проза

275 4

Детство незабравимо 🇧🇬

Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...

Niilo

Проза

150 6

* * * 🇧🇬

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Nadya

Проза

140 4

УВОЛНЕНИЕТО 🇧🇬

> УВОЛНЕНИЕТО
В първият момент не можах да разбера какво фъфлеше гласът слушалката. Понечих да затворя когато чух името си. И тогава изведнъж го познах.
Беше редник Грънчаров.
Не знаех откъде е намерил телефона ми, опитах се да го прекъсна-гласът продължаваше да фъфли в слушалката, сигурно бързаше м ...

писателче

Проза

152 4

ЛОВЦИ НА ХОРА 🇧🇬

Л О В Ц И Н А Х О Р А
“ Вървете след Мене, каза Той на Петра и Андрея - и аз ще ви направя ловци на човеци “
Евангелието на Матея 4 глава.19 стих
В началото беше треската.Сега остана само болка. И умора…Гърдите се свиват в конвулсии, сякаш няма въздух. Дишам жадно,жадно, като от извор…Изворът е прес ...

писателче

Проза

121 2

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...

Greenish

Проза

185 6

Защо и до днес съдбата не се крепи на надеждата.. 🇧🇬

И ето навън се стъмни...Тя прибяга до спирката, виждайки последния автобус, а в него беше човекът от когото се нуждаше...Болката не спираше..Измъчваше я..Тя падаше и ставаше..Бързаше, щеше да го изпусне...И ето той все повече и повече се приближаваше..щеше да спре....Само миг я делеше от спирката, н ...

DeaTHroW-ReC_F

Проза

159 6

Рани 🇧🇬

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...

Tourniquet

Проза

205 4

Очаквана среща 🇧🇬

Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...

joanna_vas

Проза

215 4

Нещо за теб ... 🇧🇬

( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...

Tourniquet

Проза

319 4

Триумф на болката 🇧🇬

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

Елзи

Проза

210 6

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)
Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да се присламчат да досаждат, а и пажовете трескаво обикаляха около масите, за ...

Wizard

Проза

208 2

Бора 🇧🇬

Бора
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. Със сигурност не липсва воля, тъпо упорство, инат срещу всичко и всички. Едно ...

slanceto

Проза

220 2

Моят Египет 🇧🇬

Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава ...

slanceto

Проза

188 4

Усмивката 🇧🇬

Има толкова различни усмивки на този свят.
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която можем лесно да се разпознаваме. Тя е онази лека изтънчена връзка между външни ...

joanna_vas

Проза

219 6

Кутия 🇧🇬

Кутия.Черна.Красива.Със сребърни нишки по краищата на капака.Пълна със спомени, със сънища, със звезди...едни такива блестящи,като детски очи.Броиш до 99.Стараеш се да си спомниш всичко за тази кутия.Извинявай приятело,но изгуби тази способност. Преди няколко десетилетия.Вече си побелял старец.Още г ...

zend-avesta

Проза

176 6

БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

БЪДНИ ВЕЧЕР
Много пара има тоя народ, майка му стара !
Гледай ги само…мъкнат торбите, джипове карат…И стока, и стока…само пари да имаш! Ама е лудница, много го мразя това време, зададат ли се празници. Навсякъде блъсканица, суматоха, викат, подвикват, обикалят като изтървани от магазин в магазин…Тъл ...

писателче

Проза

144

САКАТИЯТ 🇧🇬

Ходейки с патерици, можеш да видиш колко храчки и нечистотии има по улиците. Не знам дали сме свикнали с това или не го забелязваме, но когато погледът ти е сведен към земята и избираш мястото на всяка следваща стъпка, виждаш мръсотията. И това има нещо знаменателно! Сякаш очите ни до тогава са се е ...

писателче

Проза

155 4

МЕТРОСТАНЦИЯ “ КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” 🇧🇬

МЕТРОСТАНЦИЯ “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”
Влязох в метрото с облекчение. Дъждът се беше усилил, сиво, кално и студено. София, по това време става още по - грозна. И хората сякаш стават по - грозни - свиват се в яките си и сякаш озлобяват.
Не трябваше да излизам. И без това нищо кой знае какво не купих. Нав ...

писателче

Проза

189 2

Месец Март 🇧🇬

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин да си го обясни. Всяка година по това време – проблеми в работата, в личния ...

DiVa_82

Проза

146 2

11 часа 🇧🇬

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Dulo

Проза

146

Близка среща със ... 🇧🇬

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Greenish

Проза

265 14

Неосъзнати чувства 🇧🇬

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелство. Какво повече ни трябва?
И двамата замълчаха за момент. Тя наведе свенлив ...

marii4eto

Проза

196 6

ЗАВРЪЩАНЕТО 🇧🇬

“…има места, от които не можеш да си тръгнеш...”
Един го беше казал
Прилича на спиритичен сеанс…Или на нещо друго, не знам…Вече нищо не знам, много неща не разбирам.
Лежиш на кушетката, от ония - обикновените, болничните, с найлон на края. Да не се цапа чаршафът. Таванът е бял, в единия край се е на ...

писателче

Проза

175

МИРИС НА СТРАХ 🇧🇬

4 и 40.
С мъка различавам стрелките, нищо не се вижда, полумрак. Отвънка се изцежда някаква светлина, като замръзнала мъгла. Чу се караула, трополят отвън, отиват сигурно за смяна на постовете. Има още време. Тъмно е. И пълно с дишане. Някой бълнува. Казва нещо, не се разбира, само скимтене с извивк ...

писателче

Проза

169

Дрога 🇧🇬

Баба VS. Kid 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Стъпка в непознатото 🇧🇬

Диханието на зимата 🇧🇬

ВЪЛЧА ОТКРОВЕНОСТ 🇧🇬

Като коте в бъчва 🇧🇬

Бог в парка 🇧🇬

00:00h 🇧🇬

Сън за пролетта 🇧🇬

БОЛКАТА 🇧🇬

МАЙОРЪТ 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Нощни пеперуди 🇧🇬

Един кокосов,лунен ден 🇧🇬

За Любовта 🇧🇬

Детство незабравимо 🇧🇬

* * * 🇧🇬

УВОЛНЕНИЕТО 🇧🇬

ЛОВЦИ НА ХОРА 🇧🇬

Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬

Защо и до днес съдбата не се крепи на надеждата.. 🇧🇬

Рани 🇧🇬

Очаквана среща 🇧🇬

Нещо за теб ... 🇧🇬

Триумф на болката 🇧🇬

Принцът, просякът и уличницата 🇧🇬

Бора 🇧🇬

Моят Египет 🇧🇬

Усмивката 🇧🇬

Кутия 🇧🇬

БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

САКАТИЯТ 🇧🇬

МЕТРОСТАНЦИЯ “ КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” 🇧🇬

Месец Март 🇧🇬

11 часа 🇧🇬

Близка среща със ... 🇧🇬

Неосъзнати чувства 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕТО 🇧🇬

МИРИС НА СТРАХ 🇧🇬

Очередь